Аз съм пилигрим

Преди години директорът опитал да накара хората от охраната да работят на Ейд, но срещнал такава съпротива, включително и от джамиите на служителите, че всичко се върнало към старото положение на симулирано неведение. Освен всичко никой не знаел по-добре от Тлас, че живеят в полицейска държава - тоест кой би проявил глупостта да влезе незаконно в правителствена сграда?

Получил отговор след няколко минути, докато крачел през градините към колата си. Малкото околни сгради и паркинги били опустели, така че вероятно го е обзела лека тревога, когато е свил по алея и е останал за момент сам между живи плетове и палми, и е чул зад гърба си шумолене. Обърнал се рязко - и бил готов да се усмихне, защото видял, че е глупавият палестинец, човекът, който продължавал да настоява да мие предното стъкло на джипа му, въпреки че никога не бил пускал дори пиастър в паничката му.

Сега просякът вероятно си мислел, че го е хванал натясно, кланял се, както приближавал с протегната паничка за пари, мърморел традиционния поздрав Ейд мубарак. Тлас отвърнал на поздрава, както изисква традицията, но не бил готов да даде нищо повече - бутнал паничката настрана и понечил да си продължи по пътя.

А ръката на Сарацина внезапно го стиснала за гушата и едновременно го стреснала и започнала да го души, с приблизително еднакъв ефект.

Първата мисъл в главата на заместник-директора, родена от гнева, била, че няма да даде никакви пари на този тип, че бежанецът ще трябва да го убие, за да ги вземе. Втората била как така един просяк, който се храни само с боклуци, може да е толкова дяволски силен?

Тлас вече не можел да диша и докато се мъчел да извади от паметта си стара хватка за контриране на задушаващо стискане и опитвал отчаяно да я приложи, почувствал пърлеща болка в основата на врата си. Заслепен от надигащата се горещина, би могъл да извика, ако му е стигал въздух за това. Веднага си дал сметка, че не е нож - ножът би прерязал гърлото му и той би усетил топлината на собствената си кръв надолу, по гърдите си. Мисълта едва се оформила, когато почувствал огнена топка да изригва във врата му и да възпламенява кръвообращението му.

Олюлял се от болката, но вече знаел какво е. Спринцовка и рязко натиснато бутало. Предвид обстоятелствата това е впечатляващо разсъждение - и съвсем точно. Объркан и ужасен, Тлас си дал сметка, че трябва да вика за помощ бързо, но химикалът, който навлизал в тялото му, изведнъж попречил на мускулите на устата му да изрекат думите, които крещял в ума си.

Поразил и крайниците му - Тлас си дал сметка, с див гняв, че вече нищо не може да спре нападателя - и видял как ключовете от колата се изплъзват от инертната маса, която по принцип му служела като ръка. Просякът посегнал бързо и ги грабнал и ловкостта му показала на Тлас повече от всичко друго, че е в ръцете на истински майстор.