Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
В покрайнините на Дамаск има една четириетажна стъклена сграда, около която няма почти нищо друго. Табелата над вратата гласи „Сирийски институт за авангардна медицина“, но точното му предназначение не е особено ясно - никой не помни кога за последен път лидерите на страната са търсили медицинска помощ другаде освен в частни клиники в Лондон и Париж.
Понеже западното разузнаване имаше съмнения, че в сградата се разработват ядрени или биологични оръжия, един от осемте американски сателити, които патрулираха над Близкия изток, държеше сградата под непрекъснато наблюдение. Фотографираше лица през прозорците, записваше доставките и следеше комуникациите, но, за жалост, не разполагаше със снимки на непосредствената околност. В резултат нямаше никакви снимки на бездомника, който, според по-късен доклад на сирийската тайна полиция, се настанил постепенно.
Рано един петък вечерта човек от охраната минал през градината в края на сградата и видял стар брезент, опънат между две палми. По този начин бездомникът завладял под сенника си една вертикална тръба, използвана за поливане на цветята. Няколко дни след това се появил малък газов котлон, газова бутилка и очукана хладилна чанта. Въпреки всичко обаче десетките хора, които минавали от паркинга към главния вход на института, не били виждали настанилия се никога - дори и след като се появил вехт екземпляр на Корана със старинна корица, а после и две протрити одеяла.
По това време вече било твърде късно да се направи каквото и да било - рамадан, деветият месец по ислямския календар и най-свещеният, бил започнал. Свещената книга върху одеялото напомняла мълчаливо на всички, че на просяците, пътниците и бедните трябва да се помага - така казва ислямът. Кой правоверен би прогонил бездомник по време на рамадана?
Едва тогава, защитен от религията си, Сарацина се появил. Зарязал нисана на паркинга на супермаркета и дошъл пеша през повехналите храсталаци, настанил се под брезента, сякаш цял живот е бил там, което - сигурен съм - е бил планът му. Брадат и дрипав, с мръсна дълга роба и палестински шал на главата, като безброй бежанци, отворил леко крана на тръбата за поливане, за да има вода за пиене, и почнал да чете Корана.
В определеното време пълнел тенджерка с вода и изпълнявал ритуалното измиване, което предхожда петте дневни молитви, после постилал рогозката си в посока Мека или тоалетните на охраната - според начина, по който гледаш на света, предполагам.
Никой не възразил срещу присъствието му и с това Сарацина преодолял първото препятствие. На следващата сутрин започнал работа - миел стъклата на паркираните коли, събирал боклуците и общо взето се държал като пазач на паркинга. Също като повечето бежанци не искал пари, но слагал на пътеката паничка - в случай, че някой почувства внезапно желание да изпълни задълженията си в сферата на благотворителността.
Според всякакви критерии всичко е брилянтно. Няколко седмици по-късно, след като било открито обезобразеното тяло на един от най-високопоставените служители на института, полицията и сирийските агенти нахълтали в околните сгради - и най- накрая се замислили за бездомника - опитали да сглобят фотопортрет по описания. Всички, с които разговаряли, били на едно мнение: висок над един и седемдесет, около деветдесет килограма, с много дълга брада и... ами почти нищо друго.
В секретния свят дегизировката и измислената биография, които скриват истинската идентичност на някого, се наричат „легенда“. Парцаливият пазач на паркинга - саудитец, завършил медицина в Бейрутския университет, герой от Афганистанската война - си създал легенда на палестински бежанец така добре, че станал буквално невидим. Да го направи професионалист би било отлично постижение. За аматьор без ресурси и обучение това е забележително.
Седмица след пристигането си Сарацина започва през най-горещата част на деня да клечи с Корана в палмовата горичка близо до главния вход на сградата, за да се възползва от хладния ветрец от дефектирал въздуховод на климатичната инсталация. Хората се усмихвали на изобретателността му, но истината е, че той не давал пет пари за горещината - преживял бил външния периметър на Ада през огнените лета в Афганистан, така че есента в Дамаск не го впечатлявала особено. Работата е там, че мястото под въздуховода му давало възможност да види - през стъклената стена - точните процедури, които се прилагат към всеки, който влиза в сградата. След като се убедил, че ги разбира, се заел да претегли - буквално и преносно - хората, които работят там.