Аз съм пилигрим

Двама от охраната, с които бил пил чай през почивните дни малко след като пристигнал, били споменали особена мярка за сигурност някъде дълбоко в сградата. Според описанието Сарацина заключил, че вероятно става дума за рентгенов скенер с обратно разсейване. При това положение е невъзможно да внесеш нищо, защото този скенер не само „вижда“ под дрехите ти, но също така може да сравнява различни телесни мерки - дължина на дясната бедрена кост, разстоянието между носа и ушната мида. За разлика от очния скенер, тук наистина трябва да си този, за когото се представяш.

Никое медицинско заведение в света не може да се похвали с бронирано стъкло и скенери с обратно разсейване, така че Сарацина си дал сметка, че зад тези неща били най-кошмарните обекти, които всъщност се разработвали в института. И през ум не му било минавало, че ще се добере до вътрешния бастион, но му било и все едно. Ако се окажел прав, нямало да е нужно.

Обърнал се и бързо се върнал до напречния коридор - чужденец в чужда земя, който отчаяно иска да открие нещо рядко, но странно, напълно безвредно - просто кутия малки ампули, използвани за защита на хората, които работят там.

Когато се потопил в следващата плетеница от коридори, през езера от тъмни сенки, покрай разкривени силуети, зад които би могла да се спотайва всякаква заплаха, дежурните светлини в коридорите и фоайетата изведнъж оживели. Той спрял и се заоглеждал.

Може би някой е влязъл в сградата и е запалил осветлението? Напрегнал слух и всяка клетка в тялото си, за да долови местоположението на пришълците - някъде далече чул звън на телефон, капане на недозатворен кран, тракане на външна щора от вятъра. Ритъмът ѝ бил почти синхронен с ритъма на биещото му сърце.

Ослушвал се, за да чуе стъпки, шумолене на дрехи, тракане на оръжия. Нищо.

След това разбрал какво се е случило и страхът се прибрал обратно в пещерата си - осветлението се управлявало от таймер и навън вероятно се била спуснала нощта.