Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
Попитал го дали ще е възможно да вземе от кухнята за персонала малко лед, а добрият мюсюлманин го донесъл както подобава, преди няколко часа.
„Eid Mubarak“ - казали си, когато Сарацина го мушнал в хладилната чанта - върху два малки пластмасови контейнера, някакви остатъци от храна и няколко бутилки нектар, които били само за заблуда. Истинското съдържание на хладилната чанта, специализираното оборудване, от което се нуждаел, било скрито в двойното дъно.
С хладилната чанта в ръка и вързопа на рамо Сарацина се върнал бързо при джипа. Тлас го чул да отваря задната врата и дивият му поглед се насочил към палестинеца, който се качил с вещите си и затръшнал вратата. Зловещо, просякът протегнал ръка и натиснал бутона на централното заключване, така че никой да не може да го обезпокои.
Сарацина изпразнил джобовете на заместник-директора, оставил настрана мобилния му телефон, отворил портфейла му, прескочил парите и кредитните карти и взел каквото му трябвало - служебната карта на Тлас, която отключвала вратите в сградата.
Все по-уверен, той отворил хладилната чанта. Извадил храната и вдигнал фалшивото дъно. Извадил плътен найлонов плик - завит и завързан с корда - и го сложил до себе си. След това започнал да пълни двата пластмасови контейнера с лед - и в спокойствието и методичността на действията му имало нещо, което Тлас разпознал.
„Този задник е лекар!“ - казал в главата си, единственото място, където можел да говори. Очите му шарели трескаво - стряскащото прозрение го изплашило повече, отколкото си мислел, че е възможно.
„Що за болен изрод с такова образование - и фантастична кариера, стига да не се забърка в нещо - би се хванал да мете паркинг?“
„Някой, който има план“ - бил отговорът, който дошъл незабавно. А от опит бил наясно, че мъжете, които имат план, обикновено са фанатици и не са от хората, с които можеш да водиш разумен разговор - дори и да успееш да накараш устата си да изрича думите.
Докторът извадил и латексови ръкавици. Те изпълнили Тлас с още по-дълбок ужас. „За какво ти са?“ - опитал да изкрещи.
Докторът отговорил, сякаш чул въпроса му. При други обстоятелства всички биха го поздравили за интуицията спрямо нуждите на пациента.
- Ще взема очите ти - казал Сарацина.
16.
„Какво каза той? - изкрещял Тлас сам на себе си. - Какво каза този задник за очите ми?!“
Сарацина наблюдавал как паниката пронизва тъмните ириси - всъщност нямал желание да обяснява на Тлас какво прави, но искал приливът на адреналин от страха да разшири зениците и да напълни органите с кръв. Колкото повече кръв, толкова по-дълго очите биха приличали на живи, след като бъдат извадени.
- Не те познавам - казал му Сарацина, - така че няма нищо лично.
Но, разбира се, Сарацина го познавал - познавал го така, както познавал във въображението си онези, които отвели баща му към килията в Джеда преди много години.
„Нищо лично!?“ - изкрещял Тлас в главата си. Бил прав - този тип наистина бил фанатик - фанатиците винаги казват това. Опитал да мобилизира всичките си скрити сили, всяка капка енергия, напрегнал се, за да накара мускулите си да действат, опитал да се освободи. Сарацина наблюдавал лекото потрепване на тялото му. Било много тъжно всъщност.
Очите на Тлас се напълнили със сълзи - от страх, безсилие, омраза. Сарацина протегнал ръка, взел найлоновия плик, развързал кордата и го отворил. Вътре имало комплект хирургически инструменти и той ги показал на Тлас. Още една доза страх и адреналин, както се надявал. От един от джобовете на плика извадил инструмент - петнайсетсантиметров скалпел.
Тлас се втренчил в него - шибан скалпел? Трябвало да направи нещо! Каквото и да е! Страхът бил налице, забелязал Сарацина със задоволство.
- Мисля да започнем с дясното око - казал той.
Като мобилизирал всички мускулчета в тялото си, Тлас успял да проговори.
- He.... - изпъшкал приглушено.
Сарацина не показал с нищо дали го е чул.
- Отстраняването на око е сравнително лесна процедура - обяснил той спокойно и вдигнал скалпела.
Тлас изстинал от ужас и отчаяние, докато гледал как скалпелът се плъзга към най-уязвимата част от тялото му - както смятат повечето хора. Острието станало огромно над дясното му око, когато докторът задържал клепачите отворени с палец и показалец. С едно умело движение започнал да ги изрязва.
- Технически това се нарича енуклеация - обяснил Сарацина. Тлас си помислил, че ще повърне - искал да повърне. Искал да направи всичко, което би накарало лудия да спре.