Аз съм пилигрим

Вътрешността на джипа била като пещера. Във всички огнено горещи страни от Средиземноморието надолу, отвъд Арабския залив, има един безпогрешен начин да разбереш кой има власт и кой няма.

А властта предполага и затъмнени стъкла на колата.

Законът ограничава потъмняването до петнайсет процента, но колкото повече власт имаш, толкова по-тъмни стъкла можеш да си сложиш, без да пострадаш.

Тлас имал много власт и стъклата на кадилака му били затъмнени до плашещите осемдесет процента - така кабината била почти изцяло невидима отвън и идеална за това, което се случило вътре. Сарацина влязъл след пленника си, затръшнал вратата, прекачил се на предната седалка, мушнал ключа в стартера и запалил двигателя. Нямал намерение да пътува за никъде, просто искал климатикът да духа възможно най-студено. Натиснал бутона, който управлява задните седалки, и ги спуснал назад, докато Тлас не се оказал проснат като риба на корабна палуба.

Продължил по хореографията, замислена от седмици - извадил ролка дебела лепенка за електроинсталации от джоба си и пропълзял отзад. Тлас гледал с ням ужас как майсторът сграбчва китките му и ги овързва с лепенката за дръжките на задните врати. Бил проснат по гръб, както някога самият той бил постъпил с гола жена, която „разпитвал“ с голямо удоволствие, докато вече нямала сили да вика. После се отегчил и я удушил с гарота.

След това Сарацина овързал глезените, бедрата и гърдите на Тлас, така че да не може да мърда. Случилото се после обаче било по-странно от всичко - просякът залепил челото и брадичката на Тлас за облегалката за глава на седалката толкова здраво, че да не може да се движи въобще, като в менгеме. Тлас опитал да проговори, искал да знае какво, по дяволите, става - в края на краищата човек не тича с главата си, за да избяга. Само че от устата му излизали само слюнки - никакви думи.

С тихо удовлетворение Сарацина видял, че онзи се опитва да говори, че ужасените му очи шарят наоколо - и вече бил сигурен, че не е сгрешил дозата седатив. След като се уверил, че Тлас, проснат по гръб, не е способен да се движи, Сарацина отворил вратата, огледал се, за да се увери, че всичко е спокойно, измъкнал се от джипа и изтичал до леговището си.

Свалил брезента с едно рязко движение и нахвърлял в него газовия котлон и останалите си вещи, не оставил нищо, което да помогне на криминалистите по-късно. Омотал брезента на вързоп, метнал го на рамо, взел старата хладилна чанта, която по-рано през деня старателно бил заредил, сякаш заминава на странен пикник.

Последното, което сложил в нея, му създало най-много грижи - голяма торба с лед. Чудел се как да реши проблема цели седмици, а когато открил решението, то се оказало смайващо просто - поискал от най-добронамерения от охраната, онзи, който му казал, че за празника не остава никой от тях, да му помогне да охлади напитките, за да отпразнува Ейд по скромния си начин.