Аз съм пилигрим

Сарацина пристигнал на сирийската граница малко преди обед, слязъл от автобуса от Бейрут с кожена лекарска чанта в едната ръка, протрит куфар в другата и забележителен план в главата.

Минали били пет години, откакто завършил медицина с отличие, и това били липсващите години, гладните години. Беше ми нужно доста време, докато сглобя движението му през този период, но едно е извън всякакво съмнение - когато застанал пред сирийския граничен полицай, Сарацина вече бил решил ребуса, който го занимавал във всеки момент на бодърстване. Вече знаел как да удари Америка.

Понеже бил лекар, тръгнал на работа в разрастващите се бежански лагери, сложили печат на ливанския му паспорт без никакви проблеми. Минал покрай чакащите таксита и отбраните проститутки, свил наляво към осеяния с боклуци паркинг и се качил на градски автобус, който да го закара до Дамаск.

Влязъл в главната автогара в града, дал двете си чанти на багаж, излязъл през страничния изход и тръгнал пеша. Трябвало да оставя възможно най-малко следи и затова не взел дори такси.

Около час вървял по прашни улици и във все по-мрачни квартали - в Дамаск живеят почти два милиона души, петстотин хиляди от които са бедни палестински бежанци.

Най-накрая, под виадуктите на голямо пътно съоръжение, свързващо две големи артерии, открил каквото търсел - сред вкаменена гора от бетонни колони, почернели от дизелов дим. Мястото било украсено с разноцветни лампички, увиснали флагове и цитати от Корана, които свидетелствали за честността на собствениците. Там имало паркинг за коли на старо.

От дъното на автомобилната йерархия Сарацина избрал очукан „Нисан Съни“. Докато продавачът хвалел мъдростта на човека, успял да прозре под ръждата и да види диаманта сред множеството, Сарацина платил в брой. Добавил и допълнително пет сирийски лири, за да се отърве от прехвърляне на документите, и потеглил по здрач. Колата горяла повече масло, отколкото бензин, но на него му било все едно - транспортната функция била само вторична задача на превозното средство. Основната цел била да служи за спане. Бил наясно, че дори и в евтините хотели хората помнят прекалено много, така че обикалял града три часа, докато намерил усамотено място в дъното на паркинга на някакъв супермаркет, и се настанил там.

През следващите седмици събирал материалите, нужни за задачата му, и оставил лцчната си хигиена да върви по дяволите. Дрехите му ставали все по-мръсни и въпреки че това накърнявало собствените му разбирания, нямал голям избор - за да осъществи плана си, трябвало да прилича на бездомник до най-малката подробност. Накрая, след дълго проучвателно пътуване до бойното поле, решил, че е готов.