Хартиени градове

Каси ми каза: „Това парти е жестоко“, аз й казах: „Да“, и тя каза, че било като парти на две враждуващи групи, и аз казах: „Да“, и тя каза, че Бен бил откачен, но го харесвала много, а аз казах: „Да“, и тя каза, че имал истински зелени очи, и аз казах: „Аха“, и тя каза, че всички казвали, че аз съм по-сладък, но тя харесвала Бен, а аз казах: „Добре“, и тя каза: „Това парти е жестоко, нали?“, а аз казах: „Да.“. Да говориш с пиян човек, е като да говориш с екзалтирано, много щастливо тригодишно дете с трайни мозъчни увреждания, да ме прости господ за детето.

Чък Парсън дойде веднага, щом Каси се махна.

— Якобсен? — каза той сериозно.

— Парсън? — отвърнах.

— Ти ми обръсна шибаната вежда, нали?

— Всъщност не, използвах депилатоар.

Той ме удари в средата на гръдния кош, но после се засмя:

— Жалко копеле си ти, но за тая работа се иска да имаш топки, истински големи топки, пич. И сигурно ги имаш, и сега нали управляваш парада и всичко, или може би съм просто пиян, но започвам да изпитвам малко любов към жалкия ти задник.

— Благодаря — казах. Всичко ми беше толкова далечно, всичките тези „Ах, училището свършва и всички трябва да си признаем един на друг, че дълбоко в себе си се обичаме, всеки обича всеки“ и такива простотии. И си я представих на това парти. И на хиляди партита като това. В очите й няма живот. Представих си я как слуша бълвоча на Чък Парсън и мислено търси най-бързия начин да избяга, на всяка цена, дори мъртва. Сега вече виждах ясно и двете пътеки, и двата възможни избора.

— Ей, духач, искаш ли бира? — попита Чък. Не беше възможно да пренебрегнеш с лека ръка присъствието му поради една-единствена причина — смрадта на алкохол от устата му. Иначе вече да бях забравил за него. Поклатих глава и тръгнах нанякъде.

Исках да си ходя у дома, но знаех, че не бива да пришпорвам Бен. Може би това бе първият и последен велик ден в живота му. Заслужаваше да си го изживее докрай.

Намерих стълбището и тръгнах надолу към мазето. Толкова дълго бях седял в онзи мрак, че бях развил някаква болна пристрастеност към тъмното и търсех тъмно място да се скрия. Исках да легна някъде на тихо и тъмно и да си мисля за Марго. Но когато минавах край стаята на Бека, чух приглушени звуци, по-точно стенания. Спрях пред вратата й. Беше леко открехната.

Виждах тялото на Джейс от задника нагоре, беше без риза и лежеше върху Бека, която бе увила крака около кръста му. Не беше гола, но нещата отиваха натам. И един добър човек би се обърнал и би ги оставил на спокойствие, но пък на хора като мен рядко им се случва да видят момиче като Бека Арингтън гола, затова останах до вратата, надничах и слушах. Тогава се обърнаха, Бека беше върху него, целуваше го, стенеше и започна да си съблича блузата.