Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
Лейси не каза нищо, седеше и мълчеше и дишаше през уста. И когато най-сетне го каза, излезе като шепот.
— Тя е мъртва, нали — уж беше въпрос, но прозвуча като категорично заключение.
— Не знам, Лейси. Така си мислех до тази вечер. Но сега наистина не знам.
— Тя е мъртва, а всички ние… какво правим ние… това правим…
Сетих се за подчертания ред от Уитман: „И друг в света да не съзнава туй, съм пак доволен/ и ако всички не съзнават туй — съм пак доволен“. Може би точно това е искала. Искала е животът ни да продължи такъв, какъвто винаги е бил.
— Това не е в стила на моята Марго — каза Лейси. Замислих се за нейната Марго, за моята Марго, за Марго — дъщерята на госпожа Шпигелман. За това, как всеки от нас седи в своя си ъгъл и оттам наблюдава изкривените отражения на Марго в онези криви огледала в онези къщи на „смеха“, където се очаква да се смееш. Канех се да кажа нещо, но ченето й увисна, тя облегна глава назад, подпря я на сивите плочки на банята и заспа.
Двама души влязоха да пикаят и реших да я събудя, защото беше почти пет и трябваше да закарам Бен в тях.
— Лейс, събуди се — казах и докоснах сандала й с обувката си.
— Обичам да ми казват така — усмихна се тя и поклати глава. — Знаеш ли, че за момента ти си най-добрият ми приятел?
— Много мило. Радвам се, че мислиш така — макар че знаех, че е пияна, уморена и че вероятно лъже. — Сега ще се качим заедно и ако някой ти каже нещо, аз ще защитя честта ти.
— Добре — съгласи се тя. Качихме се заедно, партито бе пооредяло, но бейзболистите все още бяха там, Джейс също. Повечето спяха в спални чували навсякъде по пода. Няколко души се бяха сместили на един разтегателен диван. Анджела и Рейдар се бяха излегнали на кресло за двама. Краката на Рейдар висяха неестествено преметнати през страничната облегалка. Явно бяха решили да останат да спят тук.
Тъкмо се канех да попитам момчетата дали са виждали Бен, когато той връхлетя във всекидневната. Беше се издокарал с бебешкосиньо боне и размахваше меч, направен от осем празни кутии бира „Милуоки бест“. Предположих, че си беше играл да ги лепи една за друга.
— ВИЖДАМ ТЕ! — извика Бен и насочи меча към мен. — ВИЖДАМ КУЕНТИН ЯКОБСЕН! ДААА! Приближи се! На коленееее! — Продължи да вика той.
— Бен, я се успокой малко!
— НА КОЛЕНЕЕЕ!
Аз паднах на колене, за да не му скърша мерака, и го погледнах.
Той сложи меча на едното ми рамо, после на другото и каза с тържествен тон:
— Със силата на този меч, изваян от бирени кутии и с мощта на лепилото, официално те провъзгласявам за свой шофьор.
— Жестоко! Благодаря! И не повръщай в минивана.
— ДА! — изврещя той. Но когато се опитах да стана, той ме бутна назад с едната си ръка, в която не държеше изваяния меч от кутии и лепило, след това с другата пак сложи меча на едното ми рамо, после на другото и продължи:
— Със силата на този меч, издялан от бирени кутии и от мощта на лепилото, ти заповядвам да се явиш на церемонията само по тога и да бъдеш напълно гол под нея.
— Я пак — казах и станах.
— ДА! Ти, Рейдар и аз! Голи. Само по тоги. На връчването на дипломите! Ще бъдем велики!
— Със сигурност ще стане доста… горещо — казах. — Ще сме суперсекси трио.
— ДА! Закълни се, че ще го направиш! Принудих Рейдар да се закълне. РЕЙДАР, КОПЕЛЕЕЕ, НАЛИ СЕ ЗАКЛЕЕ, БЕЕЕ!
През половинмилиметровия процеп на повдигнатия с мъка клепач Рейдар измърмори:
— Заклех се.
— Е, добре, и аз се кълна — казах.
— ДА! — тогава се обърна към Лейси и каза: — Обичам те.
— И аз те обичам, Бен.
— Не, аз те обичам! Но не както брат обича сестра си, не както сестра обича брат си, не както приятел обича приятел. Обичам те, така както най-пияният мъж на света обича най-страхотното момиче на света.
Тя се усмихна.
Направих крачка напред, обмислях вариант да му спестя повече резил. Сложих ръка на рамото му и казах:
— Ако трябва да си у вас до шест, трябва да тръгваме.
— Добре, но не и преди да благодаря на Бека за това прекрасно парти.
Лейси и аз тръгнахме след него надолу към стаята й. Той отвори вратата и каза:
— Партито ти кърти! Нищо, че си боклук. Бе все едно вместо кръв сърцето ти изтласква течен боклук! Мно’о мерси за бирата!
Бека беше сама, лежеше върху завивките и гледаше тавана. Дори не се обърна да ни погледне.
— Разкарай си лайняното лице и върви по дяволите. Дано тая твоята да ти лепне нейните буби!
И без никаква следа от ирония в гласа, той каза:
— Много ми беше приятно да си побъбрим — и затвори вратата. Мисля, че изобщо не загря, че току-що го бяха обидили.