Хартиени градове
- Автор: Грийн Джон
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: „Егмонт България
- ISBN: 978-954-27-1080-6
- Переводчик: Гергана Дечева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Хартиени градове». Краткое содержание книги:
След тази луда нощ Кю пристига в училище, за да установи, че Марго е изчезнала, оставяйки след себе си тайнствени следи. Момчето е объркано – за него ли са те? Трябва ли да се впусне слепешката в търсене? Кю и този път не се колебае. И внезапно се оказва във вихъра на вълнуващо приключение – нещо между пътепис, детективска и любовна история. А с разкриването на всяка следваща следа открива, че момичето, в което е влюбен, не съществува.
— Секси ли съм? — попита тя.
— Господи, колко си секси, Марго! — каза Джейс.
— Каквооо! — Бека пощуря. И в този миг стана ясно, че няма да имам възможността да я видя гола. Започна да пищи. Аз се отдръпнах от вратата, но не съвсем навреме, защото Джейс ме видя и викна:
— Ей, к’ъв ти е проблемът, бе?
— Майната му на т’ва лайно! Защо мислиш за нея, а не за мен?
Това беше идеалният момент да изчезна и точно така направих — затворих вратата и отидох в тоалетната. И без това ми се пикаеше. Но най-голямата ми потребност бе да съм далеч от човешки звуци, да не чувам никаква реч.
Винаги ми трябваха няколко секунди да започна да пикая, след като се наглася както си трябва. Изчаках тези секунди да минат, после започнах да пикая и вече бях към фазата на обилната струя и чувството на сладко облекчение, когато иззад завесата на ваната се чу глас на момиче.
— Кой е там?
— Лейси?
— Куентин? Какво, по дяволите, правиш тук?
Много ми се искаше да спра да пикая, от уважение, от добро възпитание или нещо такова, но, разбира се, това бе напълно невъзможно. Да пикаеш, е като да четеш суперяка книга. Почнеш ли веднъж — няма спиране по средата.
— Ми… пикая — казах.
— И как е? — попита тя иззад пердето на ваната.
— Ами… добре е — изтърсих последната капка, закопчах късите си гащи и пуснах водата.
— Искаш ли да поседиш с мен във ваната? — каза тя. — Не те викам за друго, само да поседим заедно.
— Разбира се — казах след известно колебание и дръпнах завесата. Лейси погледна нагоре, усмихна се и сви колене към брадичката си. Седнах във ваната срещу нея. Усещах хладния хлъзгав порцелан зад гърба си. Краката ни се оплетоха. Тя беше облечена в къси гащи, тениска и някакви много яки чехлички. Гримът й беше леко размазан. Половината й коса бе вдигната нагоре, прическата й за бала все още се крепеше, краката й имаха приятен загар. Може да се каже, че Лейси Пембъртън беше изключително красива. Тя беше от онези момичета, които могат да те накарат да забравиш за много неща. Марго Рот Шпигелман не беше едно от тези много неща.
— Как мина балът? — попитах.
— Бен е толкова сладък! И беше забавно. Но после с Бека се скарахме, искам да кажа, че имаше скандал и тя ме нарече курва, и после се качи на един диван горе, и каза на всички да млъкнат, и после им каза, че имам венерическа болест.
— Господи! — наистина не беше за вярване.
— Да. Това ме съсипа. И тя искаше да стане точно така. Честно, беше ужасно гадно… толкова унизително… и тя знаеше, че ще е така, че ще се чувствам кофти… и се чувствам кофти. После дойдох тук и Бен дойде, а аз му казах да ме остави сама. Не, не че имам нещо против да е с мен или нещо… не. Просто в момента не е… много добър… събеседник, защото е пиян. А аз дори нямам венерическа болест. Имах. Излекувах я. Просто… не съм курва. Беше един… задник. Както и да е. Господи, защо ми трябваше да й казвам! Трябваше да кажа само на Марго, когато Бека не се навърта край нас.
— Съжалявам — казах. — Но истината е, че Бека просто ревнува и завижда.
— Защо да завижда? Избраха я за Кралица на Бала. Тя излиза с Джейс. Тя е новата Марго.
Убиваше ми на задника, опитах се да се наместя, коленете ни се докосваха.
— Никой никога няма да бъде новата Марго. Но ти имаш това, което тя никога няма да има. Хората те харесват и всички мислят, че си по-хубава от нея.
Лейси сви засрамено рамене.
— Мислиш ли, че съм хубава?
— Да, разбира се — казах и се сетих как бях стърчал като малоумник пред спалнята й с надежда да видя Бека гола. — Но аз също съм. Всеки е.
Често си бях мислил какво ли би било да имам тялото на Джейс Уърдингтън. Да мога да вървя така уверено, да целувам така уверено. Да правя всичките тези неща с увереност, защото наистина мога да ги правя, а не само защото си въобразявам, че мога.
— Всички сме хубави, но не по един и същи начин. Бен и аз сме хубави по един начин. Но ти… на теб не ти пука дали хората те харесват, или не.
Това беше и вярно, и не съвсем.
— А на мен ми пука повече, отколкото ми се иска да ми пука — казах.
— Всичко е ужасно без Марго — каза тя. И Лейси беше пияна, но нямах нищо против този вид пиянство.
— Да — отвърнах.
— Искам да ме заведеш на онова място. Бен ми разказа. В оня минимол.
— Може да идем, когато пожелаеш — казах. Разказах й как съм прекарал там нощта, как бях намерил лака на Марго и одеялцето й.