Избрани творби в три тома - Том 1 (Разкази и автобиографична проза)

— Е, поне — подхвана с надежда Идит — със сигурност съм доволна, че имаме говеждо за утрешната вечеря.

— Защо?

— За да наложа окото ти, разбира се. Знаеш ли, за малко щях да поръчам телешко? Не е ли голям късмет?

Половин час по-късно, съвсем облечен, освен че нито една яка не можеше да се закопчее на врата му, Джон протегна крайници пред огледалото.

— Струва ми се, че трябва да се постегна — замислено каза той. — Сигурно остарявам.

— Искаш да кажеш, че следващия път ще го надвиеш?

— Аз го надвих — съобщи той. — Или поне го набих толкова, колкото и той мен. И няма да има следващ път. Престани вече да наричаш хората прости. Ако се забъркаш в някоя история, просто си вземи палтото и се прибери вкъщи. Ясно?

— Да, скъпи — каза кротко тя. — Постъпих много глупаво и сега разбирам.

Той излезе в коридора и внезапно спря пред вратата на детската стая.

— Заспа ли?

— Дълбоко. Но можеш да влезеш и да надникнеш, просто да й кажеш „лека нощ“.

Двамата влязоха на пръсти и се надвесиха над креватчето. Малката Ид, със зачервени от здраве страни и притиснала розови ръчички, спеше дълбоко в прохладната тъмна стая. Джон протегна ръка през оградата на креватчето и нежно поглади копринената косица.

— Заспала е — промълви учудено той.

— Естествено, след такъв следобед.

— Мис Андрос — откъм коридора се понесе силният шепот на чернокожата прислужница. — Мистър и мис Марки съ долу и искат да ви видят. Мистър Марки е цял в рани, мадам. Лицето му прилича на бифтек. А пък мис Марки изглежда направо бясна.