Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Като пример за изкуството на периода, „Крадецът на тела“ е един от най-добрите филми на четиридесетте. А като представител на тази втора артистична цел — разбиването на табута — той е просто гениален.
Мисля, всички ще се съгласим, че един от най-големите ни лични страхове, е страхът от смъртта. Без добрия стар страх от умиране филмите на ужасите няма да са кой знае колко впечатляващи. В тази връзка можем да приемем, че съществува „добра смърт“ и „лоша смърт“. Повечето от нас биха искали да умрат кротко в леглото си на осемдесет години (за предпочитане след отлично последно ястие, бутилка великолепно вино и страхотен секс), но почти никой не иска да знае какво е усещането да умреш като бъдеш бавно смазан под автомобилен кран, докато на челото ти капе моторно масло.
Много хорър филми дължат ефекта си именно на страха от „лошата“ смърт (като например „Ненавистният доктор Файбс“, където докторът елиминира жертвите си една по една чрез осъвременен вариант на египетските напасти, подвиг достоен за комиксите на Батман в най-добрите му дни). Кой би могъл да забрави смъртоносния бинокъл в „Ужасите на Черния музей“, например? Окулярите му бяха снабдени с остри шипове, изскачащи на пружини, така че когато жертвата ги допре до очите си и се опита да фокусира лещите…
Други филми черпят своята страховитост от самата идея за смъртта и следващото разложение. В едно общество, което отдава такова голямо значение на младостта, здравето и красотата (забелязал съм, че красотата често се представя неразделна от първите две характеристики), смъртта и разложението неизменно се възприемат като нещо противно и се превръщат в табу. Ако не сте съгласни с мен, запитайте се защо второкласниците ни ходят на училищни обиколки в местната пожарна, полиция и най-близкия Макдоналдс, но не и в моргата (човек би могъл да си представи — или поне аз бих могъл, в някой от по-морбидните си моменти — как моргата и Макдоналдс се сливат в една институция, чиято най-голяма атракция, разбира се, ще е знаменитият МакТруп).
Не, погребалното бюро е пълно табу. Траурните агенти са модерни жреци, извършващи тайните си магически балсамиращи ритуали в помещения, строго забранени за външни лица. Кой мие косата на труповете? Дали ноктите на скъпите ни покойници се режат за последно? Вярно ли е, че мъртвите се полагат в ковчега без обувки? Кой ги облича за последното събитие в тяхна чест? Как се прикрива дупка от куршум? Как се крият следи от удушаване?
Отговори на всички тези въпроси има, но не са особено популярни. Ако опитате да се образовате по тази тема, хората непременно ще решат, че сте малко… чалнат. Знам го от опит. Докато правих проучвания за една история, в която баща се опитва да върне мъртвия си син към живота, бях събрал цял наръч погребални книги и колкото си искате особени погледи от хора, които се чудеха защо ми е да чета „Погребението — отживелица или ценност?“.
Това все пак не означава, че на хората понякога не им е интересно какво се случва в мазето на погребалната агенция или на гробището, след като опечалените си тръгнат… или по-късно, на лунна светлина. „Крадецът на тела“ не е свръхестествена история, нито е представена като такава. Филмът е представен на публиката (точно като шокиращия документален филм от шестдесетте „Кучешки свят“) като история, която ще ни отведе „отвъд приемливото“, отвъд границата, очертаваща табуто.
„Ограбени гробища. Деца, убити, за да послужат като кадаври!“ тръби филмовият афиш. "Немислими реалности и невероятни факти от мрачната зора на хирургичните проучвания, изложени в най-дръзкия, разтърсващ, шокиращ и сензационен филм, показван на екран!" (всичко това, изписано върху килната надгробна плоча).
Плакатът обаче не спира до там. Той съвсем точно очертава границата на табуто и намеква, че може би не всеки ще е толкова авантюристично настроен, та да прекрачи в забранената територия. "Ако можете да го понесете, вижте Разровени гробове! Ограбени ковчези! Дисекцирани трупове! Среднощни убийства! Изнудване за тела! Дебнещи таласъми! Диво отмъщение! Мракобесна мистерия! Да не кажете, че не сме ви предупредили!"
Звучи едва ли не поетично, не мислите ли?
2
Тези неловки теми — политико-социално-културните и другите, които повече напомнят митовете и приказките — често се застъпват, разбира се, и един добър хорър филм ще се постарае да засегне колкото може повече от тях. Например „Те дойдоха отвътре“ от една страна е разказ за разюздания сексуален живот, но от друга ви кара да се запитате как ще ви хареса през процепа на пощенската кутия да изскочи пиявица и да се вкопчи в лицето ви. Ето ви две съвсем различни притеснителни теми.