Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
„К-какво ще правите с мен?“, пита Хаузман изплашен, като задава същия въпрос, който се върти в главата на слушателите кажи-речи от първия момент, когато са си пуснали това смразяващо кръвта предаване.
Отговорът на зъболекаря е прост и ужасяващ — ефектът му е толкова по-страшен, заради неприятните мисловни процеси, които задвижва в собствения ни ум. Процеси, в които Обоулър отказва да участва пряко и така ни оставя сами да обмисляме идеята, колкото си искаме. А при дадените обстоятелства, едва ли на някого ще му се иска да я обмисля дълго.
„Нищо съществено“, отговаря зъболекарят, като щраква ключа и бормашината започва да жужи. „Само ще пробия една малка дупка… и ще изцедя част от любовчията.“
Докато Хаузман се задъхва и хлипа от страх, звукът на дрелката се усилва и усилва, и усилва, докато накрая спира като отсечена. Край.
Въпросът, който остава да виси, разбира се, е, къде точно чудовищният зъболекар е пробил дупката, за да „изцеди любовчията“? Това е въпрос, който само радиото, поради специфичния си формат, може да зададе убедително и да остави отворен толкова притеснително. Ние даже малко мразим Обоулър, задето не ни е казал, защото в нашите умове изникват всякакви просто отвратителни възможности.
Моята първа идея беше, че зъболекарят със сигурност е използвал дрелката върху слепоочията на Хаузман и го е убил с малка импровизирана мозъчна операция.
По-късно обаче, докато пораствах и разбирах все по-добре в какво точно се е състояло престъплението на Хаузман, ми хрумна друга възможност. Още по-гадна.
Дори сега, докато пиша, се чудя: къде точно оня побъркан зъболекар е пробил дупката?
4
Но стига толкова за радиото. Време е от слуха да минем към зрението. Преди това обаче искам да ви напомня нещо, което вие сигурно вече знаете. Повечето стари радиопредавания са запазени в отлично състояние на плочи и касети. Качеството им е чувствително по-добро от това на старите телевизионни предавания, които понякога излъчват в ретро програмите. Ако ви е интересно да проверите собственото си умение да отхвърляте скептицизма си и да заобиколите визуалната реалност, наложена от телевизията и филмите, можете да го направите като се отбиете в който е да е аудио магазин. Ако нещо липсва в кварталния ви магазин, винаги можете да го поръчате по каталог и те с радост ще ви го набавят. Ако пък съм успял да събудя интереса ви към Арк Обоулър, нека ви подшушна една малка тайна: „Умри! Упражнение по хорър.“ — написано, режисирано и продуцирано от Арк Обоулър, предоставено на вашето внимание от Капитол Рекорд (Capitoclass="underline" SM-1763). Нужно е само да успеете да се преборите визуалната художествена реалност за около четиридесет минути.
Глава VI
Модерният американски хорър филм — текст и подтекст
1
В момента вие сигурно си мислите: „Ама на тоя не му липсва самочувствие, ако мисли, че ще успее да мине всички филми на ужасите, излезли между 1950 г. и 1980 г. — от «Екзорсистът» до не особено забележителния «Флотът срещу нощните чудовища» — само в една глава.“
Е, всъщност ще са две глави и не очаквам да успея да ги разгледам всичките, колкото и да ми се ще, но да, определено не ми липсва самочувствие, щом изобщо съм се захванал с темата. За мой късмет съществуват няколко обичайни подхода в такива случаи, та поне привидно да успея да докарам някакъв логичен ред. Пътят, който си избрах аз, е да разгледам филмите на ужасите като съдържание и подтекст.
Мисля, че е най-добре да започна, като набързо преговоря вече споменатото относно хорър филмите като изкуство. Ако приемем, че „изкуство“ е всяко художествено произведение, от което публиката получава повече, отколкото дава (вярно, доста свободно определение, но в тази сфера не си струва да си твърде мнителен), тогава, струва ми се, артистичната стойност на филмите на ужасите обичайно се изразява в това, че те свързват въображаемите ви страхове с истинските. Вече казах и пак ще повторя — хорър филмите твърде рядко се създават с някаква артистична цел. Обичайно тяхната цел е свързана с приходите. Художествената стойност не толкова се създава, колкото се излъчва, както ядрената маса излъчва радиация.