Клубът на анонимните шопинг маниачки
- Автор: Харбисън Бет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пепа Стоилова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Клубът на анонимните шопинг маниачки». Краткое содержание книги:
— Затова пък мръсните им дрехи са тук! Купчината стига почти до тавана в стаята на Колин.
Лъжа. Беше изпрала още предния ден, а колкото до вечерта, и двамата бяха хвърлили само по един комплект дрехи в коша в банята.
— Значи трябва да ги е измъкнал от гардероба си и да ги е струпал на пода. — И без съмнение го беше направил нарочно.
Последва злокобно мълчание, преди Дийна да изсъска:
— Знаеш ли, че се движиш по много тънък лед?
„Защо?“, искаше й се да изкрещи, но беше наясно, че ще е безполезно. Логиката нямаше нищо общо с Дийна Оливър.
— Съжалявам, госпожо Оливър. Веднага се прибирам.
— Давам ти петнайсет минути.
Беше невъзможно дори с таксито, на което вече махаше. Въпреки това отвърна:
— Идвам.
Шофьорът наби спирачки и Джос вече отваряше вратата, когато телефонът отново иззвъня. За момент се изкуши да не отговори, но можеше да я търси всеки.
Можеше да е нещо спешно. Но не беше.
— Отбий се в „Сейфуей“ — излая Дийна в слушалката, преди Джос да успее да изрече и дума. — Купи за вечеря нещо готово с крехко месо, както го обичам. Така малката ти екскурзия няма да се окаже напразно губене на време.
Докато се настаняваше върху мръсната, окъсана задна седалка на таксито, Джос си даде сметка, че този един час, прекаран далеч от дома на семейство Оливър, след като всичко беше казано, направено и платено, й струва около седемдесет и пет долара.
Доста солидна инвестиция за приобщаване към група, към която дори не проявяваше истински интерес. Надяваше се само да си бе струвало.
Shoeho92711.
Думата звучеше като приятен звън в ушите й. Лорна въведе новата парола заедно с потребителското си име, изчака потвърждение, кликна върху изписания линк и на монитора се появи съобщение: Какво бихте искали да откриете?
Възможно ли бе да е толкова лесно?
Написа думите Марк Джейкъбс.
Бинго! Четиристотин и петдесет хита сред дамските обувки! Прегледа страницата за трийсет и седми номер и веднага забеляза изписаното: „Кожени ботуши, Ню Йорк Сити“.
Кликна отгоре и прочете описанието:
„Чисто нови, все още в кутията. Секси кожени ботуши, заоблени към пръстите, с декоративни елементи от външната страна, закопчаване с цип откъм вътрешната и нисък широк ток. Кожена подплата и стелки. Размер трийсет и седми, височина 45 сантиметра.“
Мили боже!
Началната цена беше осем долара и деветдесет и девет цента и за момент й се стори, че не може да си поеме въздух. Само осем и деветдесет и девет за оригинални ботуши на Марк Джейкъбс? Сигурно бяха менте или… О, не! Ето че се започваше. Наддаването покачи сумата до разумните деветдесет и девет долара и трийсет и пет цента. Това си беше чиста икономия, като се има предвид, че реалната им цена бе около пет стотачки.
Струваше си. Наистина си струваше. Мили боже, ако се наложеше, би могла да ги продаде, при това с добра печалба. И със сигурност бе готова да се раздели с нещо друго, което притежаваше, ако се стигнеше дотам.
Подобно пазаруване беше като сключване на сделка. Купуване на обувки като еквивалент на пестенето от храна. Припряно изписа сто и един долара и деветдесет и девет цента и засия от удоволствие, щом върху монитора се появи надпис, уверяващ, че е дала най-високата до момента цена.
Ако нещата не се променяха, само след един ден, два часа и четиридесет и шест минути ботушите щяха да бъдат нейни. При това на тази уникална цена. На практика си беше чиста кражба, само че законна.
Фил Карсън щеше да се гордее с нея.
Е, добре де, може би нямаше точно да се гордее. Сигурно щеше да си помисли, че това е поредното екстравагантно изхвърляне, но не можеше да очаква от него да я разбере. Беше по-евтино от всяка терапия.
И щеше да отстоява това си мнение до последния си дъх. Пазаруването в мрежата беше страхотно изживяване. Ако го беше открила преди години, сигурно изобщо нямаше да стигне до този финансов колапс.
През останалата част от следобеда Лорна продължи да отскача до компютъра през няколко минути и всеки път тракаше по клавиатурата, за да се убеди, че все още никой не е предложил по-висока цена. Никой не я беше надхвърлил. А часовникът неумолимо отброяваше стопяващото се време.
Нямаше търпение довечера да съобщи новината на останалите жени, пристрастени към обувките.
Но малко след пет часа, когато оставаха някакви си двайсет и три часа и осемнайсет минути до края на търга, върху екрана се изписа съобщението: „Вашата цена вече не е най-високата“.
11
Игра на думи. На английски shoe — обувки. — Б.пр.