Клубът на анонимните шопинг маниачки

Както и стана. Веднага получи лелеяното съобщение, че засега е предложила най-високата цена, кимна доволно и заряза компютъра, за да се приготви за гостите.

Както винаги, Хелън пристигна първа, облечена в безупречен зелен ленен костюм, който й придаваше изпълнен с жизненост вид. Беше обута в сандали с каишки в толкова наситенозелен цвят, че изглеждаха почти черни.

— „Прада“ — отговори тя на въпроса, който Лорна още не й беше задала.

— Невероятни са!

— И съвсем нови — усмихна се Хелън. — След няколко седмици ще ги видиш на масата.

Лорна се засмя:

— Надявам се.

Сякаш като продължение на зелената тема, Сандра се появи малко след Хелън със стряскащо зеленикава коса. Не че имаше неонов оттенък или нещо подобно — фактът сам по себе си беше достатъчен. И малко шокиращ.

— Знам — каза тя, преди някоя от другите две да успее да направи някакъв коментар. Не че имаха намерение да го сторят. — Претърпях малка злополука при опит да се боядисам у дома.

— Миличка, Денис би могла да поправи нещата веднага — припряно предложи Хелън. — Работи в един салон в северния край на Джорджтаун. Мога веднага да ти дам номера й.

— Благодаря ти — каза Сандра и посочи към главата си, — но това е начинът, по който ще изглеждам поне месец, ако не искам да оплешивея съвсем. Повярвай ми, прецених всички възможности — зелена коса срещу липсата й през следващите две години… Ако не можеш да посочиш нещо, което ми е убягнало, ще се задоволя със зеленото.

— Предполагам, наистина има опасност да повредиш косата си, ако я третираш твърде често — кимна Хелън. — Но когато си готова, можеш да се обърнеш към Денис. Тя твори чудеса.

Дори бегъл поглед към великолепните кестеняви кичури, подстригани тъй съвършено, че на която и страна да ги обърнеше, все падаха на меки вълни, не будеше съмнение, че някой би пропуснал възможността да използва същия стилист.

Ако Лорна току-що не бе хвърлила сто и петдесет долара за чифт ботуши, за което вече започна да изпитва угризения и се надяваше, че конкурентът й ще предложи повече, докато беше извън линия, сама би си записала час.

След около петнайсетина минути на вратата се почука. Всички се обърнаха към домакинята.

— Забравих да ви спомена, че тази вечер ще дойде нов член на групата ни — каза тя. — Джослин.

— Надявам се да се задържи по-дълго от попълнението миналата седмица — отбеляза Хелън и обясни на Сандра за преоблечения като жена мъж, който бе надникнал през отворената врата и след това бе избягал, без да промълви и дума. Накрая заключи: — Очевидно сме атрактивни за доста странни хора. Имам предвид не че ние си нямаме своите особености, а че привличаме дори и страхливи особняци.

За щастие тази седмица случаят не е такъв, помисли си Лорна, докато отваряше вратата на млада жена с лъскава тъмна коса, която по нищо не се отличаваше от останалите момичета, движещи се из улиците на Америка.