Kолеж за магьосници
- Автор: Гросман Лев
- Серия: The Magicians #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Софтпрес
- ISBN: 9789546859341
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Kолеж за магьосници». Краткое содержание книги:
Mодерен фентъзи роман за настоящи и пораснали фенове.
Пъблишърс Уийкли
Куентин Колдуотър живее тъжен, меланхоличен живот. Макар и пълен отличник, той е нещастен. Единствената му мания е поредица от фентъзи книги за вълшебната страна Филория. Обсебен от приключенията и от магията на измислената страна, той препрочита книгите отново и отново.
Съкровеното му желание е не да кандидатства в университета Принстън, където е ясно, че ще приемат гений като него, а поне за миг да надзърне в света на Филория.
В един преломен ден Куентин попада на укрито с магия място в Ню Йорк, където времето тече по различен начин и където съществува... колежът по магия Брейкбилс. Макар колежът да не е Филория, той дава на Куентин възможност да учи магия и да прави заклинания – нещо, за което винаги е мечтал.
Оказва се, че магията не е лесна работа – мъчителни упражнения, заклинания на старохоландски и келтски, тежки предизвикателства, пътешествие по въздух до Южния полюс... Много скоро Куентин открива, че все още жадува за вълшебната страна от любимите си книги.
Куентин я захапа за врата, но явно не я нарани или поне реакциите й не подсказаха усещане за болка. Ставаше нещо налудничаво и съдбовно и нямаше начин да се прекрати… или пък имаше, но защо? Прекратяването беше от онези глупави човешки пориви, към които мъничкият му лисичи ум изпитваше само презрение.
Видя как Алис забели тъмните си очи, обзета от страх, после ги притвори в пристъп на удоволствие. От муцуните им излизаха белезникави облачета пара, сливаха се и изчезваха. Всеки път, когато Куентин проникваше по-дълбоко в нея, тя леко изръмжаваше. Искаше му се никога да не спира.
Снегът гореше под тях и пареше като нажежени въглени. Двамата се оставиха пламъците да ги изпепелят.
Непосветеният не би забелязал нещо по-особено по време на закуската на следващия ден. Младежите и девойките с обичайните си бели халати — униформата на "Южен Брейкбилс", се настаниха до масата, без да говорят или да се споглеждат, и ометоха храната в чиниите си. Куентин се чувстваше, сякаш се намира на Луната: върви сред мъртвешка тишина, прави гигантски стъпки в безвъздушното пространство, а в него са вперени очите на милиони телевизионни зрители. Не смееше да погледне никого, камо ли Алис.
Тя седеше срещу него, лицето й беше безизразно, изглеждаше съсредоточена в овесената каша в чинията си. Куентин нямаше представа какво се върти в главата й. Знаеше обаче какво си мислят другите. Сто на сто знаеха какво се е случило. Та нали беше станало пред очите им! А може би бяха правили същото. Всички ли се бяха съвкупявали? Лицето му пламна. Дори не знаеше дали Алис е била девствена. И ако е била, дали още е невинна.
Щеше да е много по-лесно, ако разбираше какво означава за него случилото се. Възможно ли беше да е влюбен в Алис? Опита се да сравни чувствата си към нея с онова, което навремето изпитваше към Джулия, само че емоциите бяха коренно различни. Нещата бяха излезли от контрол, нищо повече. Съвкупявали се бяха животни, не човешки същества, затова актът не биваше да се приема на сериозно.
Маяковски седеше начело на масата и самодоволно се подсмихваше. "Знаел е какво ще стане! — помисли си Куентин и гневно забучи вилицата си в изстиналата вечеря. — Какво може да се очаква от тийнейджъри, впримчени цели два месеца в капана на снежната пустош. Съвсем естествено е да превъртят."
Безспорно руснакът изпитваше перверзно удоволствие от случката с лисиците, но през следващата седмица стана ясно, че експериментът му има и положителен резултат, защото Куентин поднови заниманията си с отдадеността на човек, който отчаяно се стреми да избегне погледите на другите и анализа на чувствата си: например, какво изпитва към Алис и кой е правил секс с нея — самият той или лисицата. Отново залегна над Обстоятелствата, изключенията и хилядите мнемонични упражнения, предназначени да набият още хиляди факти в меката тъкан на вече препълнения му мозък.
Тийнейджърите изпаднаха в колективен транс. Пустошта на Антарктическия свят ги хипнотизираше. От време на време ледените блокове се раздвижваха от само себе си и отдолу лъсваха черни глинести шисти, единствената топографска забележителност сред един безличен свят. Колежаните я наблюдаваха от покрива, все едно гледаха телевизия. Гледката напомни на Куентин за пустинята в "Блуждаещата дюна". Господи, откога не се беше сещал за Филория! Хрумна му идиотската мисъл, че другият свят и животът му преди постъпването в "Брейкбилс" са били само странен сън. Струваше му се, че континентът Антарктика се е разпрострял върху цялото земно кълбо като метастаза на ледено злокачествено образувание.
Обзе го тиха лудост. Всички леко се побъркаха, само дето лудостта им се проявяваше по различни начини. Някои се вманиачиха на темата секс. Съзнанията им бяха толкова изтощени, че те се превърнаха в животни, жадни за всякакви удоволствия и контакти, които не изискваха работа на ума. Спонтанно си устройваха оргии. Няколко пъти Куентин попадна на такива "секс купони", организирани в празна класна стая или в нечия спалня — полуголи двойки с изцъклени погледи и безразлични физиономии се чукаха сред пълно мълчание. Той не изпита желание нито да гледа, нито да участва — всеки път безмълвно се обръщаше и се отдалечаваше, изпитвайки превъзходство, но и необясним гняв. Може би се ядосваше, че нещо му пречи да се включи в забавата. Така или иначе изпита безкрайно облекчение, че никога не видя Алис да участва в оргиите.