Kолеж за магьосници

Седмиците се нижеха една подир друга и младежите, които продължаваха да мълчат, навлизаха все по-навътре в дебрите на магии, за които Куентин не беше вярвал, че ще дръзне да опита. Упражняваха се в преобразяване. Той научи заклинанието, което ги беше превърнало в гъски (оказа се, че магията се състои в разделяне, натрупване и възстановяване на разликата в телесната маса). Един следобед изкараха чудесно преобразени в полярни мечки — тичаха по отъпкания сняг и замахваха един към друг с големите си лапи, а дебелата им козина ги предпазваше от студа. Мечешките им тела бяха ужасно непохватни и ту един, ту друг тупваше по гръб, което предизвикваше всеобщо веселие.

Всички мразеха Маяковски, но беше очевидно, че той не е самозванец. Можеше да прави магии, които Куентин не беше виждал в "Брейкбилс" и които според него не бяха правени от векове. Един следобед руснакът им показа (но не им разреши да опитат) магия, преобръщаща процеса на ентропията. Счупи стъклен глобус и го възстанови пред очите им, като че ли гледаха филмови кадри, прожектирани в обратен ред. Спука балон с хелий, после възстанови целостта му и го напълни с първоначалните хелиеви атоми, измъквайки ги от белите дробове на зрителите, които ги бяха вдишали. Задуши с камфор един паяк, след което, свъсвайки чело от усилие, съживи насекомото. Куентин наблюдаваше как горкото травматизирано създание запълзя в кръг по масата, после се сви в единия й ъгъл и безпомощно затрепери, докато Маяковски вече преминаваше към друга тема.

Един ден, след около три месеца от началото на семестъра, руснакът обяви, че следобеда ще се преобразят в полярни лисици. Изборът му беше странен — няколко пъти се бяха преобразявали в бозайници, което беше много по-лесно, отколкото превръщането в гъска. Оказа се, че е прекрасно да си полярна лисица. Щом се преобрази, Куентин се стрелна по снега. Лисичето му тяло беше толкова леко и гъвкаво, очите му бяха толкова близо до земята, че усещането бе сякаш лети ниско с реактивен самолет. Малките хълмчета и купчини сняг му приличаха на планини и морета. По едно време се опита да се обърне, но се движеше толкова бързо, че се подхлъзна и падна по гръб. Другите лисици се скупчиха върху него и шеговито затракаха със зъби.