Хроники на звеното
- Автор: Велков Андрей
- Серия: Български психар #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191503315
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хроники на звеното». Краткое содержание книги:
„Още повече кръв. Още повече насилие. Още повече уличен език. Просто прекрасно!“
Ранчото лесно. Балабанов само искаше да се увери дали местоположението ще хареса на Петър, а той можеше да има и някаква друга идея. Ама за многото земя беше по-дебел казусът, защото там не ставаше дума за неколкостотин хилки и за десет души, наети да бачкат, а за десетки милиони и за стотици, ако не и хиляди хора персонал. Земеделието си беше могъщ бизнес и колкото и да бе разрушено и със съсипани покрай тъпите комуняги традиции, сега се възраждаше и който се качеше на коня в началото, щеше да обере каймака. Защото откъдето и да го погледнеш, всичко живо се занимава със спекула, с далаверки, ама истинските неща са тези, които можеш да пипнеш, да произведеш. А храна винаги ще се търси. Балабанов вече имаше наблюдения, „Звеното“ притежаваше няколко завода в бранша, ама сега нещата щяха да станат наистина мащабни. България преговаряше с Европейския съюз и те рано или късно щяха да спрат да се правят на примадони и да признаят, че България е в Европа, а не спътник на Сатурн, и тогава към земеделието щяха да потекат яко пари. Балабанов беше сметнал, че е напълно възможно, ако сега построи играта добре, после да генерира нечовешки печалби. Само че за такова нещо се нуждаеше от благословията на Пешо. Това и беше причината да се намира сега на тази поляна, при тези усмихнати хора, танцуващи под ритъма на хипнотичната музика.
Взе си още една вода и тръгна към другата голяма тента, където беше пултът на диджея. Беше се зазяпал в тълпата и за малко да се спъне в една двойка, която се целуваше направо на земята, между танцуващите. Пичът и мацката се целуваха, все едно си бяха сами на поляната.
- Извинете ме - каза смутено той и в този момент разпозна татуировката на мускулестия гръб на младежа - дракон, от онези, китайските.
- Пешо, това ти ли си?
Петър погледна нагоре, ухили се и се изправи, подавайки ръка на мацката, за да стане и тя. После се извъртя, сграбчи Балабанов и усмихнат го запрегръща.
- Митко, Митко, Митко, копеле, толкова се радвам да те видя, копеле такова...
Балабанов се изчерви, не беше свикнал да го прегръщат, но нямаше никакъв шанс да се измъкне от тази проява на прекомерна любов. Петър си беше много як. Мускули, спорт, такива ми ти работи...
- Митко, Митко, Митко, ти наистина дойде, какъв пич си само...
Слава богу накрая го пусна. Петър беше ухилен от ухо до ухо, а зениците му бяха заели целия ирис. Явно се беше накълвал като в приказките. Излъчваше безкрайно щастие, на талази направо.
- Мите, Мите, Мите Балабанов, дай да те запозная с моята нова приятелка - и Пешо дръпна за ръката мацката, с която до преди малко се беше целувал.
Тя изглеждаше прелестно, приличаше на индианка - сексапилна брюнетка с красиви кафяви очи.
- Представям ти госпожица Татяна Тодорова.
- Приятно ми е, Таня - протегна ръката си тя и се усмихна.
Балабанов се здрависа любезно и се обърна към Петър:
- Петре, дошъл съм да говорим по работа. Важно е.
Петър моментално се стегна и му кимна с разбиране. Посочи му една по-малка тента наблизо.
- Ела там. Ще говорим. Нали знаеш, че аз и Михаил можем и на ЛСД да работим, машини сме.
На Петър му отне точно пет минути да го изслуша, да помисли и да вземе решение. Каза „да“ на всичко и постави задача да се купят още повече земя и стопанства. През това време изпи две бири, за да се хидратира, каза, а когато Балабанов му отказа да пие, защото ще трябва да кара, Пешо му се скара и веднага му връчи една бутилка.
- Няма да караш тази вечер, Мите, тази вечер оставаш с мен и с Таня, ще ти покажем какво значи истинско парти. Не може да се домъкнеш дотук и после да не видиш за какво става дума, просто не става.
След това го накара почти насила да изяде две екстазита, което предопредели края на строгия сив костюм, а Димитър Балабанов изкара най-страхотната нощ в живота си. Танцува часове под звездите с другите хора и разбра защо те бяха усмихнати. Определено си имаха причина.
Когато сутринта се събуди, намери бележка до спалния чувал, в който бе спал:
Прибери палатката и чувала в твоята кола. Снощи стана купон, а?
Аз май съм влюбен! С Таня заминаваме за Созопол.
Весело!
П.
Созопол е град в Югоизточна България, на Черно море. Разположен е на няколко малки полуострова в южната част на Бургаския залив. С население от 4317 души по данни от преброяването към 1 февруари 2011 г. той се намира в област Бургас и е административен център на Община Созопол.
Созопол е наследник на гръцката колония Аполония и заедно с Несебър е един от най-старите български градове. От Античността до XVII в. Созопол е процъфтяващо търговско средище. Той е известен като рибарски и винен център и заема важно място в търговията със зърно от Тракия. От Късната античност градът се развива като важно църковно място с множество средновековни манастири.