Небесносини грехове
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Серия: Anita Blake #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Небесносини грехове». Краткое содержание книги:
Едър щатски полицай, с рамене по-широки от височината ни, каза:
- Чувал съм да го наричат по много начини, но упълномощяване не е от тях.
Обърнах се към него, бавно, защото не можех да се движа бързо, и самото забавяне на движението увеличи заплахата. Трудно е да бъдеш заплашителен към някого, когато дори не стигаш до кръста му, но аз имах богат опит.
Сигурно Джейсън се бе изплашил от това, което бих отговорила, защото се намеси:
- Просто ревнувате.
Едрият мъж поклати глава в шапката тип „мечката Смоуки".
- Предпочитам жените ми да са по-големи.
- Странно - вметнах - и жена ти каза така.
Беше му необходима минута, за да схване, след което разтвори едрите си ръце и направи крачка към нас.
- Защо ти...?
- Полицай Кенеди - изрече глас зад нас - няма ли да хващате шофьори за превишена скорост?
Обърнах се и видях Зербровски да се приближава към нас. Бе облечен по обичайния си начин - дяволски небрежно, сякаш беше спал с кафявия костюм, жълтата риза, чиято яка от едната страна бе изправена, и с вратовръзката, която беше леко разхлабена и вече нашарена с някакви петна, макар че вероятно още не бе закусил.
Съпругата му, Кати, винаги беше невероятно спретната. Никога не успях да разбера как го пуска навън, изглеждащ по този начин.
- Тук съм в извънработно време, детектив - отговори полицай Кенеди.
- Това е моето местопрестъпление, полицай. Не смятам, че се нуждаем от вас.
- Тя твърди, че го е упълномощила.
- Тя е федерален шериф, Кенеди, може да го направи.
Едрият мъж изглеждаше смутен.
- Не исках да кажа нищо с този коментар, сър.
- Знам, че не искаше, Кенеди, точно както шериф Блейк не искаше да каже нищо. Нали,
Анита?
- Не познавам жена му, така че не, само се майтапех, полицай Кенеди, съжалявам за това.
Кенеди се намръщи, мислейки по-усилено, отколкото беше полезно за него, предполагам.
- Не съм се обидил и не съм искал да обиждам, г-жо.
Не можеше да се насили да ме нарече „полицай" или „шериф", с което нямах проблем.
Статусът на федерален беше толкова нов, че не винаги вдигах поглед когато някой извикаше „шериф". Продължавах да забравям, че имат предвид мен.
Когато едрият полицай се беше изнизал към колата си, Зербровски подвикна на един от другите детективи в Регионалния отряд за свръхестествени разследвания, наричан с умиление РОСР. Ако човек имаше желание да ги вбеси, ги наричаше ПВМ*.
(*на английски двете абревиатури си приличат - RPIT и RIP - „почивай в мир")
- Виж дали не можеш да разчистиш малко от персонала, от когото не се нуждаем.
- Дадено, сержант - и мъжът отиде да говори с всички приятни полицаи от всякакви възможни отдели.
- Сержант - повторих. - Знаех, че Долф най-накрая е станал лейтенант, но не съм чула за теб.
Той сви рамене, прокарвайки ръка през вече разбърканите си къдрици. Кати щеше да го накара да отиде да се подстриже скоро.
- Когато издигнаха Долф, той се нуждаеше от подкрепление, и мен ме прикачиха.
- Спретнаха ли ти вече купон?
Той намести очилата си с тънки рамки. Нямаха нужда от наместване.
- Аха.
Ако бях мъж, щях да оставя въпроса, но бях жена, а жените любопитстват повече от мъжете.
- Бях поканена на купона на Долф по случай повишението, но не на твоя?
- Харесвам Майка, Анита, но Долф... не очакваше да доведеш Майка. Не мисля, че можеше да приеме да го види и на моята веселба.
- Просто не може да приеме факта, че основното ми гадже е превръщач. Зербровски сви рамене.
- Кати ми даде строги нареждания да поканя теб и Майка на вечеря следващия път, когато те видя. Така че, ето - кога можете да дойдете?
Има момент, в който спираш да притискаш. Не попитах дали наистина Кати е казала това на Зербровски, вероятно го е направила, но той се опитваше да предложи социална лула на мира, и аз щях да я приема.
- Ще попитам Майка за програмата ни.
Погледът му прескочи към Джейсън и се ухили. Това толкова ми напомни на усмивката на
Джейсън, че ме накара да се почудя какъв е бил Зербровски в колежа, когато са се запознали с Кати.
- Освен ако отново не си сменила мъжете?
- Не - отрекох - Джейсън е само приятел.
- Речта за приятелството - Джейсън притисна свободната си ръка към сърцето си, другата все още бе обвита около моята - наранява толкова дълбоко.