Хайка за вълци

Така, въодушевен от алкохола, дядо Каньо пръв в чифлика заговори за война и политика и провъзгласи принципите на бъдещата социалистическа революция. Никой обаче, освен готвачката Добринка, не се отнесе сериозно към неговото пророчество. Овчарите и воловарите бяха все възрастни и малограмотни мъже и не проявяваха интерес към световните събития. Политиката се бистреше в кръчмата, а те живееха откъснати от селото месеци наред и вземаха приказките на стареца за пиянско бръщолевене. Макар да бе млад, Николин също като тях разбираше само ония събития, които ставаха непосредствено пред очите му. Непристойните закачки на стареца го притесняваха и той престана да обядва и вечеря с другите работници — изчакваше ги да излязат от трапезарията или отнасяше яденето си в стаята.

Заваляха есенните дъждове, оголиха дърветата и разкаляха земята. Над пустото поле легна мъгла като тежка тъга и сред тази тъга стоеше сам чифликът като сиротник. Дните бяха къси и мрачни, на тъмносивото небе за час-два вместо слънце се появяваше някакво студено и бледо сияние и над чифлика отново лягаше мрак, мътнобял и набъбнал от влага като мокра кълчищена черга. Господарят бе му казал да си пуска радиото и грамофона, когато си поиска, но Николин не умееше да борави с тях и се страхуваше да не ги повреди. Денем се занимаваше с домашни работи, а вечерите прекарваше сам. Вечеряше на голямата маса в гостната и след това отиваше да запали печката в стаята на господаря си. Палеше я всяка вечер след заминаването му, макар да знаеше, че ще се завърне най-рано след месец, така поддържаше илюзията си, че господарят му е тук и всеки момент може да влезе в стаята си. Сядаше на тапицираната табуретка до печката и с удоволствие усещаше как кахлените плочки излъчват все по-силна топлина и изпълват стаята с уют и тъжно спокойствие, докато навън свистеше вятър или плющеше дъжд по стъклата на прозореца. Голямата газена лампа хвърляше мека жълта светлина върху семейната снимка, от която гледаха старият Деветаков, жена му и двете им деца. Бащата и майката седяха на столове с високи облегалки, той с мека шапка, висока колосана яка, вратовръзка и ланец от единия джоб на жилетката до другия, с ретуширани мустаци и очи, тя с продълговато нежно лице и тънка шия, с бухнали ръкави и слаба немощна ръка, положена върху рамото на сина си, с ореола на оная загадъчна и романтична красота, която внушават жените от един отминал и непознат свят. Синът Михаил седеше на малко столче пред нея с остригана коса и моряшка галанка и гледаше малко встрани с плахите, широко отворени очи на майка си, а до него седеше сестра му, леко усмихната девойка с ученическа барета и две дълги плитки, спуснати през раменете и. Точно под снимката като две малки слънца светеха месинговите топки на кревата, а под тях се разстилаше с меко разлетите си цветове покривката на леглото. В самотното си съсредоточение Николин виждаше господаря си да лежи на това легло с възпалени очи и нежно издължено лице като лицето на майка си, какъвто го бе виждал болен от настинка. Поднасяше му по няколко пъти на ден топло мляко или чай, а той винаги му казваше: „Благодаря ти, Николине! Не се приближавай да не те прихване хремата!“