Хайка за вълци

— Господи! И ти ли ще… пътуваш?

— Ще те изпроводя донякъде — каза Иван Шибилев, като да ставаше дума за изпровождане до съседната улица. — Да ти пожелая добър път!

Вева мигновено промени израза на лицето си, усмихна се тъжно и каза, че е трогната от вниманието му. Снощи до късно била у приятелката си, а като се върнала в квартирата си, заварила телеграма от сестра си. Съобщавала й, че майка им била на смъртно легло. Не мигнала цяла нощ, а на разсъмване приготвила багажа си и отишла при приятелката си да й съобщи за внезапното си заминаване.

— Колко хубаво стана, че дойде! — повтори тя и погали ръката му. — Сега вече вярвам, че има телепатия. Мислех си какво ли ще бъде, ако Ваньо узнае по някакъв начин, че тръгвам така внезапно, и дойде да ми каже довиждане! И ето че дойде! Само че много съм уморена. Трябва да почина за малко, а после ще си поговорим.

Тя влезе в купето и седна до прозореца, където имаше едно свободно място. Отпусна глава на облегалката и притвори очи, а Иван Шибилев застана прав в коридора така, че да може да я гледа през стъклото на вратата…

В първите години на Николин му се струваше, че времето стои на едно място, защото в чифлика не настъпваха никакви промени. Сезоните идваха и си отиваха, а с тях сеитбите и вършитбите, Деветаков все така заминаваше за чужбина по за месец-два, унгарецът донасяше госпожа Клара от време на време в гостната да посвири на пиано, по големите празници или през лятото идваха гости. Дори обявяването на Втората световна война не бе събитие за него и останалите работници, тъй като ехото й достигаше до чифлика съвсем слабо и неясно. През четиридесет и втора мобилизираха от селото няколко души в запаса и ги пратиха в новите земи, често взеха да прелитат самолети към Румъния, откъдето при тихо време се чуваше далечен тътен, но и тези събития не донесоха никаква промяна в живота на чифлика. Единственото значително събитие бе внезапната смърт на готвачката леля Райна. Вечерта си бе отишла здрава у дома, а на сутринта мъжът й дойде да съобщи, че се е споминала. Николин бе привързан много към нея и по-късно си мислеше, че с внезапната й смърт в чифлика всичко тръгна назад. Същата година през есента Деветаков обяви за продажба половината от земята си. Тази продажба дойде като гръм от ясно небе и никой не знаеше причината. Някои от работниците говореха, че бил направил много дългове, които не търпят отсрочка, а други твърдяха, че се готви да замине в странство и за дълго да остане там. Деветаков предложи изгодна цена и по-заможните селяни от околните села изкупиха земята. След продажбата прекара около две седмици в градската си къща и се върна с проект за ново училище в селото. Баща му бе положил основите още когато учеше в чужбина, но смъртта му попречи да го завърши. Като свърши науките си, младият Деветаков реши да го дострои, но минаха години, докато се справи с новото си положение на господар на чифлика, а селяните малко по малко отмъкнаха строителните материали за свои нужди. Старото четирикласно училище бе паянтово и училищната инспекция само по тази причина не позволяваше да се открие прогимназия в селото. Селяните работиха доброволно на строежа през цялата зима и през лятото и наесен новото училище със седем стаи и две канцеларии бе готово и обзаведено с необходимите пособия.