Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Туристите си тръгнаха, без да купят нищо, и китайската кукличка се обърна стръвно към тях. Представи се като Мейли и започна да ги отегчава със заучена реч за фотоапарата "Полароид", за техниката и намеренията на Натаниел Беласко, за светлините и сенките, за влиянието на фламандската живопис, реч, която Алма изслуша развеселена, кимайки мълчаливо. Мейли не направи връзка между белокосата жена и модела от портретите.
Следващия понеделник, като приключи смяната си в "Ларк Хаус", Ирина отиде да вземе Алма, за да я заведе на кино да гледа отново "Линкълн". Лени Бийл бе отишъл за няколко дни в Санта Барбара и Ирина временно бе възстановила положението си на културен аташе, както я наричаше Алма, преди Лени да дойде в "Ларк Хаус" и да узурпира тази привилегия. Няколко дни преди това бяха излезли от киното по средата на филма, защото Алма бе усетила такава остра болка в гърдите, че чак бе извикала, и се наложи да напуснат залата. Тя категорично отхвърли предложението на управителя на киното, който настояваше да повика помощ, защото перспективата за линейка и болница ѝ се стори по-страшна, отколкото да умре още там. Ирина я закара обратно в "Ларк Хаус". От известно време Алма ѝ даваше ключа от смешното си автомобилче, за да я вози, защото Ирина просто отказваше да рискува живота си като пътничка: колкото повече отслабваше зрението на Алма и колкото по-силно трепереха ръцете ѝ, толкова по-дръзка ставаше тя в шофирането. По пътя болката отзвуча, но се прибра омаломощена, с посивяло лице и посинели нокти. Ирина ѝ помогна да си легне и без да иска разрешение, повика Катрин Хоуп, на която имаше повече доверие, отколкото на официалния лекар на дома. Кати долетя на инвалидната си количка, прегледа я с присъщото си внимание и грижовност и постанови, че Алма трябва да се посъветва с кардиолог час по-скоро. Тази нощ Ирина си приспособи легло на дивана в апартамента, който се оказа по-удобен от дюшека на пода в нейната стая в Бъркли, и остана там. Алма спа спокойно, с Неко в краката, но се събуди унила и за пръв път, откакто Ирина я познаваше, реши да прекара деня в леглото. "Утре ще ме заставиш да стана, Ирина, чуваш ли? Никакво лежане с чаша чай и хубава книга в ръка. Не искам да живея до края на дните си по пижама и пантофи. Легнат ли веднъж, старците никога повече не стават." Вярна на думите си, на следващия ден тя се насили да започне деня както обикновено, повече не продума за слабостта от тези двайсет и четири часа и скоро Ирина, която имаше други неща на главата, забрави за случката. Катрин Хоуп обаче си постави за цел да не оставя Алма на мира, докато не отиде на специалист, макар че тя все намираше начин да го отложи.
Изгледаха филма без инциденти и излязоха от киното запленени от Линкълн, както и от актьора, изпълняващ ролята, но Алма се чувстваше уморена и решиха да се върнат в апартамента, вместо да ходят на ресторант, както планираха. Когато пристигнаха, Алма обяви между две въздишки, че ѝ е студено, и си легна, докато Ирина приготвяше овесени ядки с мляко за вечеря. Облегната на възглавниците си, с бабешки шал на раменете, Алма изглеждаше с пет килограма по-лека и с десет години по-стара отпреди няколко часа. Ирина я смяташе за неуязвима, затова до тази вечер не бе забелязала колко много се е променила през последните месеци. Беше отслабнала, а с виолетовите кръгове под очите на набръчканото лице приличаше на енот. Вече не ходеше изправена и не стъпваше твърдо, едва се надигаше от стола, на улицата увисваше на ръката на Лени, понякога се будеше безпричинно уплашена или се чувстваше изгубена, сякаш се намираше в непозната страна. Ходеше толкова рядко в ателието, че реши да освободи помощниците, а на Кирстен купуваше комикси и бонбони, за да се утешава в нейно отсъствие. Емоционалната стабилност на Кирстен зависеше от обичайните ѝ дейности и любими занимания; ако нищо не се променяше, всичко беше наред. Тя живееше в стая над гаража на брат си и снаха си, а тримата ѝ племенници, в чието отглеждане бе участвала, я обграждаха е внимание. В работните дни вземаше по обед винаги един и същи автобус, който я оставяше на две преки от ателието. Отваряше със своя ключ, проветряваше, почистваше, сядаше на режисьорския стол с нейното име, подарък от племенниците за четиридесетия ѝ рожден ден, и изяждаше сандвича с пиле или риба тон, който носеше в раницата си. После приготвяше платната, четките и боите, кипваше вода за чая и чакаше, вперила поглед във вратата. Ако Алма не възнамеряваше да ходи, ѝ се обаждаше на мобилния телефон и след кратък разговор ѝ възлагаше някоя задача, с която да се занимава до пет часа, когато Кирстен затваряше ателието и отиваше на автобусната спирка, за да се прибере вкъщи.