Японският любовник
- Автор: Альенде Исабель, Алиенде Исабел
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК КОЛИБРИ
- ISBN: 978-619-150-736-8
- Переводчик: Катя Диманова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Японският любовник». Краткое содержание книги:
Предишната година, по Коледа, едно италианско издателство бе публикувало луксозна брошура с избрани снимки на Натаниел Беласко; няколко месеца по-късно прозорлив американски агент организира една изложба в Ню Йорк и втора в най-престижната художествена галерия на улица "Гиъри" в Сан Франциско. Алма отказа да участва в тези проекти и да разговаря с пресата. Предпочитала да я виждат като едновремешния модел, а не като сегашната старица, обясняваше тя, но пред Ирина призна, че това не е суета, а благоразумие. Нямаше сили да преразглежда този аспект от миналото си, боеше се от онова невидимо за простото око нещо, което фотоапаратът би могъл да разкрие. Но упоритостта на Сет накрая сломи съпротивата ѝ. Внукът ѝ бе посетил няколко пъти галерията и бе останал очарован; нямаше да позволи на Алма да пропусне изложбата, смяташе го за обида към паметта на Натаниел Беласко.
– Направи го заради дядо, той ще се обърне в гроба, ако не отидеш. Утре ще мина да те взема. Кажи на Ирина да дойде с нас. Ще останете изненадани.
И се оказа прав. Ирина бе прелистила брошурата на италианското издателство, но не беше подготвена за впечатлението от огромните портрети. Сет ги закара с тежкия семеен мерцедес бенц, защото тримата не се побираха в колата на Алма, нито на неговия мотор, в мъртъв следобеден час, когато смятаха, че в галерията няма да има посетители. Срещнаха само един скитник, легнал на тротоара пред входа, и двама австралийски туристи, на които уредничката – китайска кукличка с порцеланово лице, се опитваше да продаде нещо и почти не обърна внимание на новодошлите.
Натаниел Беласко бе снимал жена си от 1977 до 1983 година с един от първите апарати "Полароид 20x24", способен да улови и най-дребните детайли с поразяваща точност. Беласко не фигурираше сред известните професионални фотографи от своето поколение, той самият се определяше като любител, но беше сред малцината с достатъчно средства, за да си позволи такъв апарат. От друга страна, бе разполагал с невероятен модел. Доверието на Алма в мъжа си трогна Ирина; като видя портретите, тя изпита чувство за срам, сякаш бе осквернила интимна ритуална голота. Между твореца и неговия модел нямаше разделителна линия, двамата бяха вплетени в сляп възел и от тази симбиоза се раждаха чувствени, но лишени от сексуален заряд фотографии. На голяма част от снимките Алма позираше гола и небрежно отпусната, без съзнанието, че някой я наблюдава. В ефирната, мека и прозрачна атмосфера на някои от образите женската фигура се сливаше с мечтата на мъжа зад фотообектива; в други, по-реалистични, тя стоеше пред Натаниел със спокойното любопитство на жена, усамотила се пред огледалото, доволна в своята кожа, без задръжки, с видими вени по краката, белег от цезарово сечение и лице, белязано от половинвековно съществуване. Ирина не беше в състояние да изрази своето смущение, но разбра нежеланието на Алма да се показва публично през клиничната леща на своя съпруг, с когото като че ли я бе свързвало много по-сложно и перверзно чувство от любовта между двама съпрузи. От белите стени на галерията Алма изпъкваше уголемена и покорна. Тази непозната жена малко уплаши Ирина. Гърлото ѝ се сви и Сет, който, изглежда, споделяше вълнението и, я хвана за ръката. За пръв път тя не я отдръпна.