Рицарят на Бялата дама
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят на Бялата дама». Краткое содержание книги:
Тото, който помнеше съвета на другарката Комитова, да не бъде груб, дори не пипна момчето, а само мина пред него.
— Слушай ей, отговаряй, като те питат, че като ти фрасна една! Откъде имаш тая халва?
Луничавото, впечатлено от този решителен тон, престана да дъвче и като повдигна рамене, каза:
— Ами че купих си я. Цяло половин кило за тридесет стотинки.
— От кого?
— От един ученик, не му знам името. Той продава всеки ден и разни други неща: луканка, кашкавал, мед… Все пълни раници носи.
— Как изглежда? — продължи неумолимо Тото.
— Ами… такъв един висок, с бяла коса, бели вежди и червено лице.
Тони-48 си глътна езика: само един ученик в града отговаряше на това описание! Веднага си спомни вечерта, когато Белия облак бе се вмъкнал в стаята на Пепи и бе получил огромна дажба луканки, халва и други неща, с които си бе натъпкал джобовете.
— Ей, да не връзваш! — каза грубо Тото.
— Защо да ви връзвам? — плачливо отвърна луничавото. — Ако искате, купете си и вие халва от него. Ще дойде пак в четири часа…
— Къде?
— Зад бараките на кондензаторния завод!
Докато момчето се усети, юмрукът на Тото го перна по ръката и халвата падна на земята. То поиска да си я вземе, но Тото я стъпка с пета.
— Остави! Отровна е! Хайде, върви с нас!
Точно в четири луничавото стоеше край бараките на кондензаторния завод и неспокойно се оглеждаше. Скрити зад ъгъла, шерифите внимателно го наблюдаваха.
Сърцето на Тони-48 бясно биеше. Не е ли време да проговори? Да каже за Пепи, преди Белия облак да е попаднал в клопката?
Отгатнал сякаш мислите му, Тото прошепна:
— Виж какво, ако е Белия облак, няма да го хванем, а ще го проследим, за да разберем откъде взима продуктите!
В същия момент иззад завода се показа лично Белия облак. Леко приведен под огромна раница, той крачеше безгрижно към луничавото. Шерифите видяха как се спира, разговаря с момчето, вади от раницата две бутилки, дава му ги и поема от него пари, после преспокойно тръгва към стадиона, все тъй бодро крачещ под товара си.
Шерифите го проследиха, ловко криейки се зад дърветата. Но тази игра на детективи беше излишна, защото Белия облак изобщо не се държеше като крадец, а като най-обикновен амбулантен търговец, който прави своите всекидневни посещения на клиентите си, за да им достави поръчаната стока.
Спря се отново пред стадиона. Там го чакаха други две момчета. Той свали раницата и акуратно извади от нея заоблен пакет, навярно кашкавал, вързоп луканки и внушителен блок халва. Момчетата си платиха, а той се упъти към лятното кино.
Така има още три срещи, докато разпродаде цялата си стока. Привечер, явно доволен от сполучливите сделки, той влезе в централната книжарница. Наблюдавайки го през витрината, шерифите забелязаха, че дълго избира писалки, от ония, дето са в луксозни кадифени кутии. След това накупи разни книги, а накрая дълго се застоя в спортния магазин, където натъпка раницата с куп женски трика.
Така, отново натоварен, свирукайки си безгрижно, той пое към интерната.
— Разбираш ли нещо? — попита Тото.
— Не — отвърна Тони-48, — нищо не разбирам.
— Знаеш ли какво, хайде днес да не кажем нищо на другарката Комитова. Нека най-напред разнищим цялата работа, па тогава! Като оня… как му викаха… Шерлок…
— Холмс! Добре! — От сърцето на Тони-48 падна камък. Като се прибраха в педагогическата стая, те докладваха на другарката Комитова, че не са открили нищо, ама нищо, но нека тя не се безпокои, бандитите няма да им убягнат! Другарката Комитова остана много разочарована, толкова повече че и другите групи се върнаха с празни ръце.
— Дано утре имаме повече щастие — каза тя загрижено.
По следите на бандитите
Тото и Тони-48 продължиха по-нататъшното следене на Белия облак съвсем сами. Не го изпускаха нито минутка от очи: където и да отидеше, те по него, внимателно, незабелязано, ловко.
Наблюдението скоро даде резултат. Малко преди вечеря те забелязаха Белия облак да излиза от стаята си с оня вързоп книги и да ги подава през прозореца на Спас Дългия. После се скри с Елка зад колонадите на акропола и й връчи гимнастическите трика. А в трапезарията много ясно видяха как Белия облак и Валери тихо си шепнат нещо и разглеждат кутийките с луксозните писалки.
По време на вечерята не се случи нищо подозрително. Абдулабайци се тъпчеха като разпрани, данколовци мъченически се въздържаха. Затова пък след вечеря се случи нещо, което съвсем обърка шерифите.