Купата на небесата

— Готово! — заяви Лау Пин.

Бет започна да се набира. Бледата нишка бе здрава и достатъчно лепкава, че да може да се задържи. Изкачваше се доста бързо в ниската гравитация.

Нещо зад тях се разшава.

Тананарийв се обърна и видя два паяра — движеха се по мрежата си на стотина метра от тях. „Как са разбрали? Вибрациите? Или по миризмата?“

Паярите се спуснаха към тях.

Абдус се обърна и стреля с лазера си. Създанията не спряха. Той уцели едното в четирите издадени очи и то трепна, отвори уста и се видяха черни зъби като щипци. Създанията не издадоха звук, но раненото се надигна, сякаш да ги стресне с размера си. Тананарийв го простреля в корема и то рухна с трясък и не помръдна.

Но партньорът му не забави ход. Отмяташе големите дървета, сякаш бяха фиданки, и даже изкореняваше някои. Абдус остана на място, а останалите се занабираха по въжето. Тя стреля отново, но вторият паяр изглеждаше неуязвим. Започна да издава тънък писък.

— Тръгвай! — подвикна Абдус. — Хайде!

Тя стреля за последен път. Създанието вече се движеше по-бавно, но бе само на двайсетина метра. Тананарийв пъхна лазера в колана си и подскочи към въжето. Веднага усети остра болка в ръката. Въпреки това се закатери, като опираше крака в стената.

Разбира се, паярите можеха да се изкачат по въжето. Не бяха помислили за това. Основните им притеснения идваха от слугите и Мемор, но в момента заплахата идваше от паярите.

Беше стигнала до средата, когато чу писък. Не издържа и погледна надолу.

Абдус беше под съществото. Чу се гъргорене и писъкът спря. Паярът не се поколеба и сграбчи въжето. Крайниците му бяха дълги и гъвкави и се движеха невероятно бързо.

Създанието започна да се катери. Абдус изглеждаше като носна кърпичка, смачкана и захвърлена, след като на някой му е текла кръв от носа.

Паярът я настигаше. Тънкият остър писък ставаше по-силен.

Тананарийв се закатери трескаво. Чуваше как грамадното същество си поема дъх, продължително и шумно.

Тя погледна нагоре и видя Лау Пин — прицелваше се от върха на оградата. Лъчът проряза въздуха до главата ѝ. Пред очите ѝ заиграха светлинки. Ново избръмчаване. Дъхът ѝ свистеше, но тя не обръщаше внимание на болката в рамото.

Лау Пин ѝ подаде ръка, изтегли я на ръба и тя се изви, за да не му пречи.

— Няма начин… — извика той. Ново остро избръмчаване до ръката ѝ. Нишката се отпусна.

Тананарийв увисна през ръба, изписка и се превъртя с лице към стената. Сиво-кафявият паяр беше точно под нея. Тя се притисна към стената и си смачка носа. Потече ѝ кръв.

Огледа се. Лау Пин падаше надолу. Беше прерязал въжето с лазера. Паярът също падаше. Вече не пищеше.

Тананарийв висеше и го гледаше. Съществото се приземи бързо и грациозно като котка. Раздвижи крака и нададе нисък тъжен звук. А след това подскочи към нея.