Внезапни завършеци
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Светът на първия закон #7
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Колибри“
- ISBN: 978-619-02-0018-5
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Внезапни завършеци». Краткое содержание книги:
— Сигурен ли си, че трябва да ходиш там? — извика Кернс зад гърба му, като незнайно защо размахваше лист хартия. — Ами ако…
— Сигурен съм, че ще се справиш и без мен за известно време! — отвърна Пендел и отново додаде тихо: — Проклет глупак.
Вероятно можеше да се измъкне за целия ден и да си намери някое друго място в колоната, някъде по-напред, за да не слуша глупостите на Кернс. С новите офицери винаги ставаше така. Правила, дълг, чест, правила. Ако Пендел искаше непрекъснато да му намилат за правилата, щеше да остане в щаба и да позволи на проклетия полковник Фелниг да му ги набива всяка сутрин в клетата глава. Е, сигурно щеше да остане, ако не бяха онова дребно недоглеждане и последвалите дисциплинарни действия, но проблемът не беше в това. Работата беше там, че му се сереше и нямаше намерение да го прави пред погледите на десетки мъже и животни. Кой би се навил да сере пред публика?
— Ами ако наблизо има северняци…
— Значи, ще се изсера върху тях!
И той остави Кернс да целува големия безполезен писклив кралско-наблюдателен задник на Горст и първо се затича, а когато тичането го накара да се задъха, закрачи бързо сред посевите към блажения сумрак сред дърветата.
— Ето ги там.
— О, да — промърмори Бледоликия, докато дъвчеше топчето чага. — Несъмнено.
Нямаше как да пропусне копелетата. Десетки коли и каруци се точеха през стъпканите останки, които някога са били посевите на някой нещастен глупак; някои товари бяха покрити с платнища, но други нямаха дори и това. Открити копи сено, които чакаха подканящо запалените факли. Снопове арбалетни стрели, които буквално молеха да бъдат отмъкнати и по-късно изстреляни срещу бившите си собственици. Всякакви неща за крадене и неща за чупене. Не се движеха особено бързо там долу. Твърде много впрягове и почти никакви пътища, това беше историята на нашествието на Съюза в Севера, поне според Бледоликия. Конете се въртяха и риеха с копита. Кочияшите дремеха отегчени на каприте си. За сметка на това нямаше много пазачи, а онези, които ги имаше, му изглеждаха повече готови за дрямка, отколкото за битка.
— Добре ми изглежда, главатарю — прошепна Рипджак.
Бледоликия погледна странично своя втори с присвити очи.
— Гледай да не го урочасаш, става ли?
Много пъти му се беше случвало да го закъса здраво в привидно лесна ситуация. Не съществува нищо такова като свръхпредпазливост, особено когато се опитваш да налазиш точно Съюза.
Бледоликия отдавна беше изгубил бройката на всички набези, които беше оглавил. Безброй бяха и той продължаваше да очаква онзи, който да премине точно както се беше надявал. Все още очакваше перфектния набег. Колкото и внимателно да планираше всичко, винаги се появяваше някоя мъничка частичка кофти късмет. Някой твърде нетърпелив глупак от неговите или някой твърде бдителен педант от противника, някой разхлабен ремък или сприхав кон, кофти време или светлина, дори някоя проклета изсъхнала съчка на неподходящото място. Но такива неща се случват на война, предполагаше Бледоликия. Късметът ти се променя по всякакъв начин и печели онзи, който се възползва най-добре от това.
Но кой би могъл да знае? Докато оглеждаше нивата със стъпканите посеви, самотната малка къщичка и малката ѝ барака, и огромната маса от неподготвени, недисциплинирани мъже и каруци в единия ѝ край, той започна да чувства онова гъделичкащо, нетърпеливо усещане в дланите си, че може би точно това ще е денят, и ъгълчетата на устата му бавно се извиха нагоре.
След това щеше да се върне обратно и да каже на Скейл, че това е бил един наистина красив набег. Цветенце. Хората му щяха да се смеят и да се фукат, да разказват невероятни лъжи за делата си в този ден. Скейл щеше да го потупа по гърба, вместо отново да стовари цялата си ярост върху него. Честно казано, на Бледоликия му беше писнало да го навикват. Той беше лидер, който заслужаваше уважение, този Скейл. Стига да си държеше устата затворена.
Бледоликия задъвка стръвно чагата, докато оглеждаше нивата за пореден път, след което кимна. Добрият боец трябва да е предпазлив, но рано или късно, ще се наложи да влезе в битка. Когато мигът се появи усмихнат и ти подаде ръка, ти трябва да я сграбчиш здраво.
— Добре. Да подготвим момчетата.
Той се обърна и започна да дава сигнали на останалите; с разтворена длан посочи наляво и надясно през дърветата, за да им покаже къде иска да отидат; с жестовете се оправяше по-бързо, отколкото с говоренето. Стрелците близо до дърветата, войниците в два клина се оправят с охраната, леката пехота в центъра, готови да се втурнат към колоната и да нанесат колкото се може повече щети, преди да са пристигнали още охранители. Изненадващо е колко много щети може да нанесе човек за това време, ако е кадърен и добре подготвен. С малко повече късмет това можеше да се окаже набегът, с който да се сравняват всички бъдещи набези. Същинска красота. Същинска…