Сезонът на Костите
- Автор: Шеннон Саманта
- Серия: Сезонът на костите #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Сезонът на Костите». Краткое содержание книги:
- Дете?
- Дъкет ми разказа всичко. Самият той отървал кожата, защото бил твърде страхлив, за да се бунтува. Молил на колене да го пощадят. Според него момичето било доведено същата година - четири или петгодишно. XVIII-39-0.
- Но откъде накъде ще водят тук малко дете? Децата не могат да се бият със Зумери.
- Нямам представа. Той смята, че просто са искали да видят дали ще оцелее.
- Естествено, че няма. Как ще изтърпиш тази мизерия, ако си на четири години.
- Именно.
Усетих как стомахът ви се свива.
- Значи е умряла?
- Дъкет се кълне, че тялото й не било открито. Той самият трябвало да разчиства труповете, това било част от наказанито му. Твърди, че не открил тяло на дете, но ето това тук говори друго.
Той насочи фенерчето към един от предметите край олтара. Мръсно плюшено мече, с копчета вместо очи. На врата му имаше бележка. Вдигнах я към светлината.
XVIII-39-0
Никой ЖИВЯН ЖИВОТ НЕ Е ЗАГУБЕН.
В настъпилата тишина прозвуча далечен звън на камбана. Оставих играчката обратно сред цветята.
- Кой е направил това? - попитах прегракнало. - Олтара и всичко останало.
- Харлитата. И белязаните. Тайнствените Рефаими, които се надигнали срещу Нашира.
- Още ли са живи?
- Никой не знае, но се обзалагам, че не са. Защо Нашира би им позволила да се разхождат из града, знаейки, че са й готвели покушение?
Пръстите ми трепереха и аз ги скрих под ръкавите си.
- Видях достатъчно - казах.
Дейвид ме изпрати обратно до „Магдалена“. Оставаха още няколко часа до изгрева, но не исках да виждам никого повече. Не и тази вечер.
Когато стигнахме стените на резиденцията, спрях и се обърнах към него.
- Не знам защо покани точно мен, но ти благодаря.
- За какво?
- Задето ми показа олтара.
- Пак заповядай. - Лицето му беше скрито в сянка. - Ще ти дам право на още един въпрос. Стига да мога да му отговоря за по-малко от минута.
Замислих се. Исках да питам за още много неща, но едно се бе загнездило в ума ми от дни насам.
- Защо наричат пристигането ни Сезон на костите?
Той се усмихна.
Не знам дали знаеш, но думата за кост на английски bone - някога е означавала „добър“ или „успешен“, от френското bonne. Понякога още може да се чуе в този й смисъл Затова и така са го нерекли - Добрия сезон, Сезон на урожаи, когато прибират наградата си, големия залог на сделката им със Сцион. Естествено, хората го виждат различно. За тях той означава именно това - кости. Мъчения. Смърт. Неслучайно ни наричат събирачи на кости. Защото им помагаме да водят хората към тяхната гибел.
Сега студът пронизваше цялото ми тяло. Допреди малко част от мен искаше да поостана още навън. Вече не.
- Откъде знаеш всичко това? - попитах. - Няма начин Рефаимите да са ти го казали.
- Боя се, че вече изчерпа въпросите си. И без това казах твърде много.
- Ами ако всичко е лъжа?
-Не е.
- Бих могла да те издам на Рефаимите - не отстъпвах. - Да им разкрия какво знаеш.
- Да, но тогава ще трябва да разкриеш, че ти също го знаеш. - Той се усмихна и аз разбрах, че съм изгубила словесния двубой. - Впрочем дължиш ми една услуга за информацията. Освен ако не искаш да си платиш още сега.
-Как?
Вместо отговор, той докосна косата ми. Дланта му се прилепи към бедрото ми.
- Не и това - казах.
- Хайде, стига. - Ръката му се придвижи нагоре към талията ми, а лицето му се приближи до моето. - Нали си си взела хапчето?
- Значи плащане ти се приискало, а? - отблъснах го силно от себе си. - Върви по дяволите, червеноризецо.
Той не откъсваше очи от моите.
-
Тогава направи ми друга услуга - каза. - Открих това в Мъртън. Виж дали ще можеш да разбереш какво е. Явно си по-умна, отколкото мислех. - Той притисна нещо в ръката ми. Хартиен плик. - Приятни сънища, 40.
После си тръгна. Останах известно време като вцепенена на студа, преди да се облегна на стената. Не биваше да ходя с него на онова място. Къде ми бяха инстинктите, да се разкарвам посред нощ с непознати?
Бях научила твърде много за една нощ. Лис изобщо не бе споменала, че не друг, а Рефаимите са организирали въстанието от Сезон на костите XVIII. Може и тя самата да не знаеше.
Белязаните. Трябваше да се озъртам за тях, за онези, които бяха опитали да ни помогнат. Или може би трябваше просто да сведа глава и да свиквам с новото си положение. Това беше безопасният начин. Лесният начин.