Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
— Оглеждай се за Шест!
Думите ѝ ми дават прилив на сила. Самата възможност да намеря Шест добавя нова енергия в гмуркането ми. Спускам се надълбоко и отварям очи. Дори и на такова разстояние от брега водата е относително синя. Под себе си забелязвам движение и се спускам още. Оказва се малък пасаж от риба тон. Въртя се бавно в кръг с надежда да зърна русите коси на Шест. На няколко пъти се заблуждавам от снопчета морска трева, които сякаш ми махат. Вече се чувствам сигурна в силата си и аз се спускам, докато не докосвам дъното. Докато се движа и оглеждам водата пред мен, успявам да срежа коляното си на купчина корали. Острата болка ме зашеметява за секунда. После посягам и докосвам раната, за да я излекувам. На завета ми му отнема повече време да подейства, отколкото обичайно. Каквото и да се е случило при телепортирането, очевидно е оказало някакво влияние върху заветите и способностите ни. Надявам се това да не продължи дълго. Не ми харесва мисълта да сме така уязвими. Доволна съм, че поне дишането ми е наред.
Продължавам да се движа и накрая намирам сандъка си до този на Осем, а на няколко крачки от тях забелязвам големия син камък лоралит. Опитвам се да вдигна сандъците, но съм още слаба за това. Вдигам поглед и виждам сянката на Осем все още на същото място. Решавам да го помоля за помощ.
Докато се издигам, попадам в пасаж от прекрасни оранжеви риби. Изскачам на повърхността.
— Няма и следа от Шест, но лоралитът е там долу, точно до сандъците ни — докладвам аз. — Хайде да ги вземем и да потегляме. Ще се телепортираме другаде и ще видим дали няма да улучим мястото, където се е приземила Шест.
— Не трябва ли да сме до лоралита, за да се телепортираме? Как ще стигнем там долу? — пита Елла. — Аз не мога да сдържам дъха си толкова дълго.
— Няма нужда да го правиш — подхилва се Осем.
— Да не би да имаш завет, който те превръща в торпедо, което можем да яхнем? — питам аз.
— Имам нещо по-добро — отвръща Осем. Той бърка в джоба си и вади зеления кристал, който беше сложил там, когато получи отново сандъка си. Кристалът засиява и от него излиза силна въздушна струя. Осем го насочва към океана. Във водата под него се образува плитък кратер и той скача в него. — Хайде! Побързайте!
Двете с Елла стигаме с плуване до кратера. Осем протяга свободната си ръка и аз я хващам; Елла сграбчва другата ми ръка.
— Пригответе се. Сега ще се спуснем бързо надолу — казва той. — Стойте близо до мен, защото водата зад нас ще започне да пропада. Елла, когато стигнем дъното, задръж дъха си, докато взема сандъците.
— Всички да се оглеждаме за Шест — добавям аз.
Елла стиска ръката ми.
— Ако тя е долу, ще я намерим.
Осем насочва кристала към дъното на океана.
— Тръгваме! — провиква се той.
Падаме бързо. Струята от кристала издухва малък проход във водата по пътя пред нас, който се затваря на няколко метра зад Елла. Ние сме като в голям мехур и летим през водата. Осем вие от удоволствие. Не успявам да се въздържа и се присъединявам към него.
Елла стиска ръката ми.
— Шест е в беда! Казва, че се намира в пустинята!
— За какво говориш? — питам я аз, а покрай нас като в мъгла минават риби, сепия, акула. — Откъде знаеш?
Елла се поколебава за секунда, преди да отговори.
— Наистина не знам! Току-що говорих с нея в главата си! Тя казва, че умира!
— Ако е в пустиня, значи, е вече в Ню Мексико! — извиква Осем.
— Осем, трябва веднага да отидем там — проплаквам аз.
Достигаме дъното и се опитваме да тичаме, но в тинята е невъзможно да се движим бързо. Водата нахлува в нашия въздушен джоб и кристалът става безполезен. Поглеждам назад към Елла, за да се убедя, че е добре и сдържа дъха си. Когато се извръщам напред, Осем вече се е превърнал в черен октопод. Той протяга две от пипалата си и хваща сандъците ни. С другите две сграбчва ръцете ни. После ни издърпва към сияещия син лоралит, който стърчи от тинестото дъно. Тъмнината ме поглъща, преди да хвърля още един поглед към Елла.
Глава 21
Двамата с Девет пътуваме мълчаливо с асансьора. Аз съм бесен и напълно унизен, но това няма нищо общо с чувствата, които бушуват в мен. Влизаме в апартамента, Бърни Косар скача от канапето и пита дали сме приключили с глупостите.
— Не мисля, че това зависи от мен. Ти какво ще кажеш, Джони? — измърморва Девет.
Той отваря хладилника и изважда парче студена пица. Отхапва голяма хапка и започва шумно да дъвче.
Навеждам се и почесвам БК по брадичката.
— Надявам се, приятел.
С уста, пълна с пица, Девет се обажда: