Възходът на номер Девет
- Автор: Лор Питтакус
- Серия: Заветите на Лориен #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Томова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Възходът на номер Девет». Краткое содержание книги:
Отпускам се върху колене си, после настрани и накрая лягам по гръб. Затварям очи. Усещам, че върху устните ми се оформят мехури. Зад мен се чува лек механичен звук, но нямам сили да погледна откъде идва. Струва ми се, че губя съзнание. В ушите ми отеква леко бръмчене. Секунди по-късно мога да се закълна, че прозвучава гласът на Елла.
Където и да си, Шест, надявам се, че си добре.
От устните ми излиза кратък смях, последван от ридание. Сигурна съм, че щеше да има и сълзи, стига в тялото ми да беше останала достатъчно влага.
Умирам в една пустиня, Елла. Онази с планините. Някой ден ще се видим на Лориен, Елла.
Отново чувам гласа ѝ, но този път не разбирам какво казва. Думите ѝ са заглушени от нов шум, променлив и силен. И тогава го усещам. Силен вятър, който обръща косата върху лицето ми. Бавно отварям очи. Над мен кръжат три черни хеликоптера. Някакви мъже ми крещят да вдигна ръце над главата си. Единствено, което мога да направя, е да затворя очите си.
Глава 20
Елла се носи над мен. Очевидно е изплашена, очите ѝ са широко отворени, а от устата ѝ излизат мехурчета. Опитвам се да разбера какво става, как тя се е озовала там, защо има толкова много вода. Искам да протегна ръка към нея, но ръката изобщо не ме слуша. Какво ми се е случило след телепортирането? Усещам лицето си като вдървено, а зад очите ми пулсира нечовешка болка. Краката ми не помръдват, колкото и да се опитвам да ги раздвижа. Единственото, което мога да правя, е да наблюдавам Елла как плува все по-нависоко и се отдалечава от мен. Откъде е дошла всичката тази вода? Лявото ми рамо се разклаща и минава секунда, докато схвана, че някой раздрусва ръката ми. Чак тогава виждам Осем. Черните му къдрици се носят като ореол около главата му. Той пъха ръка под мишницата ми. Достатъчно съм изплашена вече, за да не допусна загриженото му изражение да ме стресне още повече. Той започва да ни издига към повърхността, но тежестта на сандъка ми ни дърпа надолу.
Оставям ледената вода да изпълни дробовете ми. Само това мога да направя. Осем изритва сандъка от парализираните ми ръце и ме издърпва нагоре. Започваме да се издигаме. Оглеждам се трескаво за Шест, но никъде не я откривам.
Първото, което виждам, след като главата ми е над повърхността, е ослепително, пламтящо слънце. Накъдето и да погледна, има само вода. И Елла, която плува на място наблизо. След няколко минути на въздух крайниците ми започват отново да функционират и аз започвам да плувам. Осем е зает да проклина късмета ни.
— Къде е Шест? — извиквам аз и се закашлям.
Продължавам да въртя главата си във всички посоки с надежда да мярна русата ѝ глава да изплува над повърхността.
— Не успях да я открия долу — провиква се в отговор Осем. — Нямам представа дали е успяла, или не.
— Защо да не е успяла? — пита Елла и в гласа ѝ се надига паника.
Осем бавно се издига над водата, докато накрая стъпва на повърхността. Този път сякаш не го прави с предишната лекота. Той подритва гребена на една бавно преминаваща вълна.
— Мамка му! Знаех си, че не бива да се телепортирам с толкова много хора!
— Но къде би могла да бъде? Как ще я намерим? — проплаква Елла.
— Не знам. Може да е останала там, откъдето тръгнахме — в пещерата.
Крайниците ми все още не са напълно възстановени и изпитвам затруднение да държа главата си над повърхността.
— Какво! Ако е останала там, ще я убият.
Елла също има затруднение да се държи над водата. Осем я издърпва, мята я на гърба си и тя увива ръцете си около врата му.
— Шест може да се е приземила също, но на друго място — казва Осем, като се опитва да звучи обнадеждено. — Но не знам къде точно.
— А ние къде сме? — питам аз.
— Това поне го знам. — Осем е облечен, така че може да даде определен отговор поне за това. — Ние сме в Аденския залив. А онова… — той посочва към бреговата ивица в далечината, която не бях видяла досега — е Сомалия.
— Откъде знаеш? — пита Елла.
— Веднъж се приземих тук — отвръща той кратко, без да споделя подробности, което означава, че му се е случило нещо неприятно.
Не знам много за Сомалия, освен че е в Африка и че е в постоянно състояние на жестоки племенни вражди и гражданска война, а да не говорим за бедността, която е причина за това. Не знам дали имам сила да използвам телекинеза, или да преплувам под вода, за да стигна до този бряг. А и изобщо не съм сигурна, че искам да отида там. Ще трябва да помисля за вариантите.
— Знаете ли какво? Ще се потопя за малко, да пестя силите си, докато решим какво да правим — казвам аз. Докато се потапям, чувам гласа на Елла: