Господар на желанието
- Автор: Макгрегър Кинли
- Серия: Братството на меча #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Господар на желанието». Краткое содержание книги:
Цялото тяло на Емили затрепери, докато го гледаше как се протяга и сапунисва косата си. Силните му пръсти пригладиха самурените къдрици, а вида на мускулестите му, мокри ръце, правеше странни неща с нея.
– Мога да пера на този стомах – задъхано каза Алис. Тя побутна Емили с лакът. – Но знаете ли кое е дори по-добре от това да търкаш прането върху стомаха на мъж?
Преди Емили да може да отговори, тя чу нещо да прошумолява в дърветата зад Алис.
Очите ѝ се разшириха.
– Мисля, че ни хванаха – прошепна Емили и посочи с глава към мястото, от което се чу звукът.
Алис се обърна, за да погледне в същия момент, в който един див глиган мина през храстите.
За миг Емили не можа да помръдне.
Тогава Алис нададе спукващ тъпанчетата писък.
***
Дрейвън се обърна при силния крясък, само за да види две жени, тичащи право срещу него към потока. Едва имаше време да се загърне, преди да връхлетят върху него и да го съборят.
Той излезе от водата, плюейки и намери Емили и прислужницата ѝ да подскачат нагоре-надолу, като му крещяха и бясно сочеха към брега.
– Глиган, глиган, глиган! – повтаряше слугинята.
– Тишина! – заповяда той със свиреп, нисък тон. – И заради живота си, спрете да се движите.
За негово изумление, те незабавно се подчиниха. Дрейвън пристъпи предпазливо, за да застане между жените и дивото прасе.
Той погледна към мястото, където мечът му лежеше безполезен на няколко фута от задъхания звяр. Той риеше с копита в земята и ги гледаше злобно.
– Ще ни атакува – каза Емили с пронизителен глас.
– Ако останете съвършено спокойни, няма да го направи – каза ѝ той.
– Няма да мърдам – прошепна Емили. – Ще остана тук, докато Гейбриъл надуе златния си рог.
– Какво да направим, милорд? – попита прислужницата.
Дрейвън лично си искаше дрехите. Особено, след като Емили го беше сграбчила толкова здраво, че ръката му започваше да изтръпва от спиране на кръвния поток. Той се опита да се отърси от хватката ѝ, за да я отдалечи от себе си, но не смееше да се движи много, за да не привлече вниманието на глигана или още по-лошо, да накара Емили да се паникьоса и избяга.
– Можем ли да го надбягаме? – попита тя.
Дрейвън не сваляше очите си от глигана.
– Въпросът не е толкова в това да надбягате глигана, милейди, колкото в това да надбягате прислужницата си и мен.
– Проявявате хумор сега? – Гласът ѝ беше ужасен.
Като движеше ръката си възможно най-бавно, той се отърси от хватката ѝ.
– Това не е хумор. Просто практичен факт. Бавно и внимателно, той прегази малко по-близо до меча си.
Глигана изпръхтя и тръсна глава. Дрейвън замръзна.
Емили преглътна уплашено, докато го наблюдаваше в близост до звяра. Как можеше да остава толкова спокоен, докато нейното собствено сърце биеше така силно, че тя почти очакваше да изскочи от гърдите ѝ?!
– Емили? – Саймън я викаше от дърветата. Тя затаи дъх. Глиганът се обърна към звука.
– Саймън донеси арбалет – извика Дрейвън. Глиганът погледна обратно към Дрейвън и се придвижи две стъпки по-близо. Той не помръдна, докато гледаше животното право в очите. Емили преглътна бучката в гърлото си.
– Арбалет? Защо? – попита Саймън, докато вървеше през дърветата.
Глиганът изпръхтя веднъж, тропна с крака и атакува Саймън.
Саймън изруга мръсно и буквално скочи на едно дърво. Дрейвън се затича и сграбчи меча си, докато Саймън се отдалечи от обсега на поклащащите се глигански бивни.
– Продължавай да го разсейващ – нареди Дрейвън.
– О, да – изръмжа Саймън, като подвиваше крак под себе си. – Продължавай да го разсейваш, казва той. Би ли убил проклетия звяр?!
Докато Дрейвън се промъкваше, глиганът обърна лице към него. Той спря.
Времето сякаш престана да се движи, докато Емили чакаше глиганът да нападне голия Дрейвън. Дори докато държеше меча си, тя знаеше, че не е равносилен на звяра. Още по-лошо, веднъж след като дивият глиган нападнеше, нямаше да спре, докато не го убиеше напълно.
И колкото по-ранен бе, толкова повече щети щеше да нанесе на човека, който го е ранил.
Тя беше ужасена. Знаеше, че трябва да направи нещо, за да му помогне.
– Тук, грух-грух – повика го Емили, преди да успее да се спре.
– Милейди! – извика Алис.
Емили я игнорира и започна да гази във водата.
– Тук, грух-грух.
Елиганът погледна към нея.
Гърдите ѝ се стегнаха, но Емили вярваше, че някак, по някакъв начин Дрейвън щеше да я опази, щом примамеше глигана далеч от него.
Животното тръгна към нея и Дрейвън го нападна. Дивото прасе се обърна объркано, когато Дрейвън вдигна меча си. Когато осъзна предстоящата смърт, то изквича от ужас и после се изстреля обратно в гората.