Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
След десет минути вече беше във влака — сама в тясното купе с едно легло, умивалник, огледало и шише минерална вода. Всичко това беше само нейно за предстоящите осем часа. Закачи сакото си и тръгна да търси вагон-ресторанта. Там вече се бяха насъбрали доста хора, които като че ли възнамеряваха да прекарат нощта тук. Карен не беше в настроение за купон, но забеляза със задоволство, че предлагат джин „Карун“. Изпращайки наум поздрав на Джими Хътън, тя купи две малки бутилчици и две кутии тоник, после се запровира през хората обратно към купето си.
Забърка си питие и седна на учудващо удобното легло, подвивайки крака под себе си. За първи път, откакто й беше хрумнала тази щура идея, се запита какво, по дяволите, я е прихванало. Какво я накара да скочи в нощния експрес и да обърне гръб на всички усложнения, които я преследваха от една седмица? Поначало тя не постъпваше така. Беше разумна и уравновесена, не ставаше жертва на смехотворни внезапни импулси. Особено пък когато въпросният импулс нямаше никаква връзка с пряката й работа. Ако инспектор Алан Ноубъл не си вършеше работата както трябва, това беше работа на непосредствения му ръководител - или в най-тежкия случай на комисията по професионална етика.
От друга страна, тя не се интересуваше толкова от смъртта на Гейбриъл Абът, колкото от смъртта на неговата майка. Работата беше там, че някъде през изминалото денонощие лостчетата в механизма на съзнанието й бяха прещракали и застанали в съвсем различна конфигурация. Тя се зае отново да обмисли всичко стъпка по стъпка. Имаше две възможни тълкувания на онова, което й беше разказала Съни. Възможно бе това елементарно взривно устройство в самолета наистина да е било заложено от представител на ирландската републиканска армия. Някой извън основното ядро, поставил си за цел да привлече внимание, да накара останалите да го приемат сериозно. Може би някой млад бомбаджия с амбиции, решил да остави по този начин визитната си картичка.
Това беше една от възможните интерпретации, но тя не изглеждаше особено убедително според Карен. Ако взривът действително беше дело на начинаещ, на аутсайдер, решен да направи впечатление, шумът около събитието неминуемо би събудил голям интерес у паравоенните формирования. А след това сведения за този интерес също така неминуемо биха стигнали до британското разузнаване. И оттам щяха да се процедят в някое ъгълче на медиите. Дори да не са били основните, най-малкото „Прайвът Ай“* щеше да спомене нещо. А оттам щафетата щяха да поемат сайтовете, които се занимаваха с конспиративни теории. Но не беше станало нищо подобно. Никъде не се споменаваше нищо.
* Едно от най-продаваните сатирични списания във Великобритания. - Б. пр.
Имаше обаче и друго обяснение, и макар че все още не разполагаше с данни, които да го подкрепят, дълбоко в себе си Карен се чувстваше привлечена от него. Ако мишената не е бил Ричард Спенсър и той не е бил поставен на прицел от ИРА, значи друг е искал смъртта на някой от пътниците в самолета по друга причина.
Най-вероятно, ако не са били терористи, то и целта не е било убийството Ричард Спенсър. След катастрофата животът му е бил подложен на детайлна дисекция и от службите по сигурност, и от хрътките на пресата. Ако е имал дори някакво подобие на тайна, тя отдавна да е била извлечена на бял свят и разглобена като скелет, кост по кост.
Може би мишената е била съпругата му, но беше трудно да си представи човек как Мери Спенсър би упражнила такова въздействие и би предизвикала такава ярост. Всичко писано за нея навремето утвърждаваше, че е водела спокоен живот в границите на общоприетото. Може да е имала и таен живот, но и за нея важеше същият аргумент като за съпруга и. След катастрофата и двамата са били поставени в светлината на прожекторите. Ако е била замесена в нечисти сделки, ако е имала любовник или е криела някакви тъмни дела в миналото си, трудно беше да се повярва, че тези факти биха убягнали на такъв обстоен оглед.
Оставаха Ели Маккинън и Каролайн Абът. Близки приятелки, живели в една къща, в съседни апартаменти. Нямаше как да се прецени коя от двете би могла да е мишената на човека, взривил онзи "Чесна Скайлейн“. Като изключим факта, че сега, двайсет и две години след злополуката, синът на Каролайн Абът също бе загинал при неизяснени обстоятелства, след като бе намеквал смътно за някаква конспирация. Лесно бе да се отхвърлят завоалираните твърдения на Гейбриъл Абът като резултат на душевното му заболяване. Ами ако не беше така?
Влакът се разтърси и потегли, джинът с тоник се разплиска в пластмасовата чаша и върна Карен към настоящето. Ето я сега на такова романтично място - самостоятелно спално купе в нощен влак. Двамата с Фил бяха планирали да направят заедно това пътуване, но така и не успяха. Сега на мястото на романтиката й оставаха самотата и преследването на сенки в чуждо разследване. Бягаше от собствения си живот. Така ли щеше да бъде и занапред?