Границите на позволеното
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #3
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Границите на позволеното». Краткое содержание книги:
На Карен й се струваше, че Джорсал има основание да се дразни от нежеланието на Ноубьл да проследи всички нишки.
- Наистина ми се струва, че той не изпипва всичко докрай. Но ако няма основание да се подозира нещо нередно, може пък да е получил нареждане от шефа си да се заеме с някой следващ случай.
- Който и да е взел това решение, то е прибързано. Ако Ноубьл не е разговарял с Иън, може би не е проследил и други възможности? Не вярвам, че е проучил всички обстоятелства около смъртта на Гейбриъл. Ами ако има още свидетели, които не си е дал труда да потърси?
Като се вземе предвид, че самата тя вече беше заинтригувана от случая, Карен не можеше да не се съгласи с приятелката си.
- Може би трябва пак да поговориш с Ноубьл, да го посръчкаш да говори най-сетне с този Иън Лесли?
- Нали го видя какъв е, Карен. Няма да ме приеме сериозно. Ще успее да се измъкне някак и ще се заеме с нещо друго. Не може ли ти да покажеш, че проявяваш интерес? Да го по-притиснеш?
Карен поклати глава.
- Случаят не е мой. Дори не е в моя район. Официално нямам никакви права там. Ако си напъхам носа в чуждо разследване само заради някакво хрумване, ще стане голям скандал. Ще ми извадят душата по всички възможни начини, а от цялата работа Ноубъл само ще се заинати още повече.
- Значи няма какво да направя? Трябва просто да се примиря?
Докато приключваше с последните хапки от вечерята си, Карен прехвърляше наум възможностите.
- Той има брат, нали?
- Да, казва се Уил. Няколко години по-голям от него, живее в Лондон. Но не мисля, че са били близки. Той се обадил в понеделник, за да говори с Иън във връзка с идването си за уреждане на погребението. Иън му казал да почака, докато се изясни какво точно е станало и кога от полицията ще позволят тялото да бъде погребано.
- Аз бих подхванала нещата от този край. Обади се на брата и се осведоми дали е доволен от подхода на полицията. Когато те попита защо питаш, кажи, че не си сигурна дали проучват докрай всички възможности. Да се надяваме, че после ще можеш само да седиш и да наблюдаваш отстрани как той ще пусне вълка в кошарата.
- Ами ако се обърне към медиите?
Карен попи устни със салфетката.
- Тогава сериозното разследване ти е гарантирано, а като бонус Ноубъл ще отнесе солидно мъмрене. Всички търсени резултати.
Лицето на Джорсал се проясни.
- Благодаря, Карен. Ще го обмисля. Не искам да си развалям отношенията с колегите ти. Разчитаме на добрите си връзки с тях в толкова много аспекти на работата си. Ако Ноубъл е на мнение, че може да изтъкне основателни причини случаят да се третира като самоубийство, вероятно не може да се намери нищо повече. Но няма да ми е приятно Гейбриъл Абът да бъде отписан като поредният откачен, който не се е справил с живота. Искам правилния отговор, не най-лесния.
- Всички сме така - отвърна разсеяно Карен. Мислите й вече се движеха в различна посока. Някъде другаде може би я чакаше правилният отговор на друг въпрос.
25.
Двете жени слязоха по стълбите към гара „Уейвърли“, смеейки се на една абсурдна история от практиката на Карен в полицията. Влакът на Джорсал потегляше скоро и двете се прегърнаха при бариерата пред перона. Карен проследи с поглед откритата си наново приятелка, която тръгна забързано по перона към предната част на композицията. Все още вървеше по същия начин - със спретната, ситни стъпки, привела леко тялото си напред. При вратата на вагона се обърна и помаха с ръка, после изчезна. Карен се канеше да си тръгне, но нещо я спря. Погледът й беше паднал върху таблото за заминаващите влакове. Нощният експрес „Каледониан“ потегляше след по-малко от половин час за Лондон.
Ако наистина искаше да получи нови отговори на въпросите във връзка със самолетната катастрофа от 1994 година, нямаше да ги намери в Единбург. Хората, с които трябваше да разговаря, не бяха тук. Единствената следа, с която разполагаше, като изключим Уил Абът - а тя не искаше да се обръща към него, защото от това щяха да последват безкрайни разправии с Макарона и Алан Ноубъл, пък и събуждането на неоснователни надежди у близки на жертвите й се струваше жестоко - бяха имената на приятели на Каролайн и Ели, интервюирани за материалите във вестниците, които бе успяла да открие. Особено едно от имената й беше добре познато. И Карен беше почти сигурна, че знае къде да открие този човек в събота сутринта.
Тласната от внезапен импулс, тя се упъти към касите. Да, имаше още няколко свободни места в спалните вагони. Първа или втора класа?