Вестителят на бурята

Думите на Одака прозвучаха окончателно. Беше ясно, че няма да получат помощ отвън.

А какво щеше да стане, ако баща ѝ загуби битката и хуртите залеят Свободните държави? Какво щеше да стане, боговете да са милостиви, ако накрая стигнат до стените на града? Ако Стийлхейвън не отвореше врати, бежанците щяха да бъдат изклани до крак.

— Не — каза Джанеса. Не можеше да позволи на съвета да вземе решение през главата ѝ. Трябваше да намерят изход. — Ами Стария град? Можем да ги приютим там. Ако започнем да разпределяме храната на дажби, запасите ще ни стигнат, докато хуртите не бъдат прогонени извън границите ни.

Дуркет отвори уста, за да протестира, но не успя да измисли нищо.

— Гарет? — попита Одака.

Джанеса видя, че капитанът се колебае. Нима се беше излъгала, че ако не друг, то той със сигурност ще я подкрепи?

— Ще има някои проблеми — рече Гарет с печално изражение, събрал ръце под брадичката си. — При толкова непознати лица Зелените куртки трудно ще поддържат реда в града, дори да приберем бежанците в Стария град. Освен това той е в руини, убежище за престъпници.

— Тогава ще го прочистим — каза Джанеса. Всеки аргумент срещу нея засилваше решителността ѝ. Нямаше да се откаже. — Ще го направим обитаем. Ще разпределяме храната, ако трябва ще реквизираме. И ще прочистим Стария град.

Дуркет отново отвори уста, но Одака го изпревари:

— Щом това е желанието ви, Ваше Височество, ще бъде изпълнено.

И това беше. Нямаше повече спорове. Следващите думи на Одака показаха, че желанието ѝ ще бъде изпълнено, без значение какво мислят останалите двама.

— Капитан Гарет, ще уведомите Върховния командир, че Старият град трябва да се прочисти, за да бъдат настанени там бежанци. Дуркет, вие ще обложите с данък всички ферми и рибарници и ще изберете места в Квартала на складовете, където да се съхранява зърно — и двамата кимнаха, макар че Дуркет изглеждаше сякаш се опитва да преглътне оса. — Това е всичко засега. Ако не получим други новини, ще се съберем след четири дни, за да проследим как вървят нещата.

Джанеса се изправи, последвана от тримата мъже. Гарет и Дуркет напуснаха залата, а Одака се взираше в принцесата от другата страна на масата. Нима пак я гледаше по онзи начин — преценяващо, търсейки слабост?

— Желанията ви ще бъдат изпълнени, но какво научихте? — попита той.

Това беше странен въпрос и Джанеса не разбираше дали е подразнен, или горд с нея. Какво да е научила? Че се е сдобила с непозната досега власт? Че Дуркет е жалък пияница?

— Не разбирам какво имате предвид.

Одака се смръщи и тя отново усети разочарованието му.

— Научихте, че всяко ваше решение ще има своите последствия. И като бъдеща кралица на тези земи трябва да преценявате изхода от всяка ситуация и да обмисляте всяка възможност. За всеки бежанец, който няма да гладува, защото ще реквизираме зърно, ще има по две деца на изток, които ще останат гладни. Кой знае, може би техният баща ще се отчае и ще убие телето на съседа, за да ги нахрани? Кой знае дали съседът, чието семейство също е гладно, няма да убие него заради престъплението му?