Вестителят на бурята
- Автор: Форд Ричард
- Серия: Стийлхейвън #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вестителят на бурята». Краткое содержание книги:
Имаше още много други, древни и нови, но Джанеса нямаше време да огледа всичко, докато вървеше към масата от дъб и желязо в центъра на залата. Начело седеше Одака Дуур, изглеждаше строг и решителен. Вдясно от него беше капитан Гарет от Дворцовата стража. Джанеса го познаваше, откакто се помнеше. Той бе като част от двореца, винаги там, винаги нащрек. Годините бяха превърнали кафявата му брада в сива, а очите му изглеждаха тъмни и угрижени. Тя вярваше на Гарет повече, отколкото на всеки друг, и се успокои от присъствието му.
Вляво от Одака седеше канцлер Дуркет, а свинското му лице бе разкривено в усмивка. И него познаваше, откакто се помни, но не се радваше да го види.
И това бе: само те бяха останали от Кралския съвет. Около черната дъбова маса имаше още столове, празни, единадесет на брой — един за краля, два за генералите на пехотата и конницата, два за лорд-губернаторите на градовете-държави, пет за благородниците от провинциите и един за Водача на стражата. Всички тези мъже сега бяха на север, за да се изправят пред хуртите.
Разбира се, имаше още знатни особи на служба при краля — сред тях бяха Сенешалът на инквизиторите и Върховният командващ на Зелените куртки, — но те служеха само на Стийлхейвън, само на града, не бяха посветени в делата на Свободните държави и не им се полагаше място около масата на съвета.
Джанеса тръгна към тримата мъже. Спря пред стола срещу Одака. Столът, определен за баща ѝ.
— Моля, седнете, Ваше Височество, ще започваме — каза регентът.
Джанеса се отпусна с изненадващо хладнокръвие в резбования стол на баща си. Одака я изчака да се настани, преди да открие съвета. Джанеса нямаше търпение.
— Как е баща ми? — попита тя.
Всички се обърнаха към нея. Дуркет сякаш бе смутен от това нарушение на протокола, а Гарет я гледаше със съчувствие.
— Жив е, Ваше Височество — отвърна спокойно Одака. — Пратеникът донесе вест лично от него.
Джанеса кимна с благодарност, но се почувства малко глупаво. Ако щеше да участва във военен съвет, трябваше да се контролира по-добре.
— Новините от север обаче не са добри. Кралят изпраща печална вест. Дрелдун е в пламъци, столицата му е опустошена, а жителите бягат.
Дуркет вдигна очи, почти подразнен.
— Но как така? Хуртите са диваци. Не са обсадни войски. Как са превзели Туран?
— Столицата на Дрелдун е граничен град — каза Гарет, — а Туран не е крепост. Хуртите са в състояние да го превземат, но въпросът е как успяха толкова скоро? Явно господарят на елхаримите ги е обучил добре. Няма начин тези диваци да проведат така дръзка атака без водачеството на умел тактик.
— Както и да са го постигнали — рече Одака, — фактите са, че пътят им към Копъргейт е отворен. Кралят направил всичко възможно да преговаря с Амон Туга, но явно постъпките му в това отношение са били отхвърлени. Елхаримският принц засега оставя ордата си да безчинства и да опустошава северната ни провинция, но неизбежно ще се насочи на юг.
— Може би няма — каза Дуркет, вкопчил се и в най-малката надежда. — Копъргейт е бастион на север. Няма да падне толкова лесно. Амон Туга трябва да е луд, за да опита подобно нещо.
— Може да не се стигне до това — Одака погледна към Джанеса, сякаш не искаше тя да чуе следващите му думи. — Крал Каел възнамерява да посрещне хуртите на бойното поле, преди да стигнат до Копъргейт. Ще ги разбие в долината Келбур Фен и ще ги прогони към родната им пустош.
— Но това е лудост — каза Гарет, изричайки мислите на Джанеса. — Защо ще изоставя защитната си позиция, за да срещне врага на открито? Копъргейт е почти така непристъпен, както Стийлхейвън.
— Кралят има двадесет хиляди пешаци, които защитават града, но петте хиляди конници са безполезни за защитата на Копъргейт. Не ме е посветил в плановете си, но предполагам, че възнамерява да смаже хуртите с кавалерията си в тесния проход. Врагът ще има само един път за достъп и дори тяхната орда не може да се справи с Рицарите на кръвта. Това е единственият изпълним план.
— А ако се провали? — Джанеса ясно чу страха в гласа на Дуркет и едва не ѝ прилоша. Той беше на левги от бойното поле, далеч от опасността, пред която беше изправен баща ѝ, а се гърчеше от страх.
— Това не е наша грижа — каза Одака. — Нашият главен проблем са хилядите бежанци от Дрелдун, които са се насочили насам.