Кралство на пепелта
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Стъкленият трон #7
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542722755
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралство на пепелта». Краткое содержание книги:
Живяла някога в земя отдавна изпепелена една принцеса млада, готова за кралството си да умре...
Елин се е заклела да спаси народа си – но това ще ? струва скъпо. Заключена в железен ковчег от кралицата на елфите, тя трябва да впрегне цялата си воля, за да понесе месеците мъчения. Елин осъзнава, че ако Майев я пречупи, всички, които обича, ще бъдат обречени. Но решимостта ? започва да я напуска с всеки изминал ден…
Последната битка е започнала…
Нишките на съдбата се преплитат за сетен път в битката за спасението на Ерилея. Някои връзки ще се заздравят, докато други ще бъдат прекъснати. Врагове и приятели застават рамо до рамо във финалната битка за съдбата на един континент и обещанието за един по-добър свят.
Стъпките им отекваха между каменните стени. Дори гигантската бумтяща камина от лявата им страна не успяваше да смекчи студа. Пред господаря на Аниел се мъдреха бокал с вино и остатъците от вечерята му. Съпругата му и другият му син не се мяркаха наоколо.
Но лицето му... лицето на Каол след няколко десетилетия. Или поне ако Каол се превърнеше в толкова бездушен и леден като мъжа пред тях.
Ирен недоумяваше как Каол намери воля да го направи. Как съумя да сведе глава в поклон.
- Татко.
***
Каол никога не се бе срамувал от крепостта, докато не влезе в нея с Ирен. Не беше осъзнавал колко отчаяно се нуждаеше от ремонт, колко занемарена изглеждаше.
При мисълта, че водеше същество, толкова пълно с топлина и светлина, на подобно мрачно място, му идеше да хукне обратно към рука, който ги чакаше на крепостната стена, и да отлети с нея към брега.
А сега, като я гледаше пред баща си, който дори не благоволи да стане от стола си и чиято полуизядена вечеря лежеше разпръсната по масата, Каол си даде сметка, че трябваше някак да овладее гнева си.
Дебелата пелерина на баща му се разстилаше по пода. Колко пъти го беше виждал на същия стол, на почетното място на тази внушителна маса, около която някога се бяха събирали най-могъщите лордове и воини на Адарлан?
Сега тя беше празна, жалко подобие на някогашното си величие.
- Можеш да ходиш - рече баща му, оглеждайки го от глава до пети. Вниманието му се задържа върху сключените му ръце с тези на Ирен. О, безусловно и този въпрос щеше да повдигне. В най-удачния момент. - Последно разправяха, че не си можел дори да помръднеш пръстите на краката си.
- Дължа го на тази жена - отвърна Каол. Ала Ирен продължаваше да се взира в баща му с омраза, каквато за пръв път виждаше у нея. Сякаш искаше с мисли да накара органите му да изгният. Това му даде достатъчно сила да добави: - Съпругата ми. Лейди Ирен Тауърс Уестфол.
Зрънце изненада пламна по лицето на баща му, но бързо угасна.
- Лечителна, значи - рече умислено той, оглеждайки Ирен толкова втренчено, че на Каол му се прииска да изпотроши цялата зала. - Тауърс не е благороднически род, който признавам.
Нещастно копеле!
Ирен вирна леко брадичка.
- Може и да не е, милорд, но корените му са не по-малко достойни от тези на всеки благороднически род.
- Поне умее да говори - отбеляза баща му, отпивайки глътка вино. Каол стисна свободната си ръка толкова здраво, че ръкавицата му изскърца. - По-добре от онази нахакана наемница.
Ирен знаеше. Всичко. Знаеше цялата история около това чия бележка носеше в медальона си. Но това не смекчи удара, особено когато баща му допълни:
- Която, оказва се, е кралицата на Терасен. - Безрадостен смях. - Как добре щеше да се уредиш, синко, ако беше смогнал да я задържиш.
- Ирен е най-даровитата лечителка на своето поколение - процеди Каол със смъртоносно тих глас. - Струва повече от всяка корона на света.
А това важеше с още по-голяма сила във война.
- Не си прави труда да му доказваш колко струвам - каза Ирен, забила леден поглед в баща му. - Отлично познавам собствената си дарба. Не ми е потребна благословията му.
Говореше напълно искрено.
Баща му пак насочи студени очи към нея, но този път в тях за кратко просветна искра на любопитство.
Ако дори преди минути го бяха попитали как според него би протекла тази среща, не би предположил, че Ирен ще стои така невъзмутимо пред баща му, нито че ще му се опълчи.
Баща му се облегна назад в стола си.
- Допускам, че не идваш да изпълниш клетвата си към мен.
- Наруших това свое обещание и ти дължа извинение - съумя да изрече Каол. Ирен се наежи. Но преди да го е спряла, той продължи: - Идваме да те предупредим.
Баща му вдигна вежда.
- Знам, че Морат се готви за атака. Взех предпазни мерки и изпратих обичната ти майка и брат ти в планината.
- Морат наистина се готви за атака - потвърди Каол, мъчейки се да потисне разочарованието си от факта, че няма да види никого от двамата души, с които най-вече искаше да говори. - И армията му се е запътила право насам.
Ето че сега баща му застина.
- Десетхилядна армия - поясни Каол. - Идва да опустоши града.
Можеше да се закълне, че баща му пребледня.
- Сигурно ли е?
- Плавах с армията на хагана, сред която имаше легион рукини. Разузнавачите им ни донесоха информацията. Вече летят насам, но дарганските войници ще пристигнат поне след седмица. - Той пристъпи напред. Само с крачка. - Трябва да събереш въоръжените си сили, да подготвиш града. Незабавно.
Баща му обаче просто люшна виното в чашата си, вперил свъсен поглед в червената течност.