Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Каролайн не беше сигурна какво точно изпита, когато видя Джо Конър да паркира пикапа си пред хотела. Той слезе от колата, протегна се и мускулите на загорелите му ръце се стегнаха и отпуснаха под карираната му риза. После напъха ризата си в джинсите и това движение разкри плоския му корем и яките му гърди. Беше висок и красив и тя си припомни целувката им. Лицето й пламна.

Мислеше си за казаното от Сам. Той беше споменал, че тя не е «гадна» и «отвратителна», а също и че нещо, направено от нея в миналото, жестоко е наранило брат му. Според него беше странно, че Джо няма нищо против да вечеря в нейния ресторант. Тя се напрегна.

Джо се спря във фоайето. Стоеше разкрачен, с ръце, пъхнати в джобовете.

— Здравей, Джо — каза Каролайн.

— Здрасти. — Гледаше я така, сякаш беше изненадан, че я среща отново. — Дотолкова късно ли работиш?

— Аз съм собственичката — отвърна тя. — Тук съм през по-голямата част от времето.

— Също като да си капитан на някой кораб — отбеляза той и направи опит да се усмихне. — Вечно на пост.

— Масата ти е готова и те очаква — уведоми го и го поведе по коридора.

Всички си поръчаха пържоли и салати, макар ресторантът на Ренуик да се славеше предимно с морските си специалитети. Джо наблюдаваше членовете на екипажа си. Мъжете се наливаха с бира, дъвчеха телешко печено, разказваха си моряшки истории, а гостите, принадлежащи към артистичните кръгове, ги слушаха и ги гледаха с отвращение и неприязън. На два пъти се наложи да направи забележка на подчинените си да говорят по-тихо и да внимават с нецензурните изрази.

Беше се надявал, че Каролайн няма да е в хотела, но сега, след като вече я беше видял, просто не можеше да престане да я търси с поглед. Цялото му внимание беше съсредоточено върху вратата на кухнята. Тя се беше мярнала два пъти — слаба и елегантна в дългата си черна рокля. И двата пъти беше надникнала в залата и погледът й се бе спирал на голямата маса, на която седяха Джо и екипажът му — може би заради шума, който вдигаха. Сам започна да разказва надълго и нашироко за патилата си, свързани с издействането на доста голяма сума за изследователски цели от Националната фондация за подкрепа на научните изследвания, а Дан през цялото време го прекъсваше с подробности около проститутките на остров Фиджи. Джо не ги слушаше. Очите му бяха приковани във вратата.

След като се нахраниха, се прехвърлиха в бара. Няколко художници от Ню Йорк ги поканиха на масата си. Започнаха да сравняват татуировките си. Художниците бяха заложили на цветята, пеперудките и бодливата тел, а моряците — на женските имена, инициалите на кораби и сатанинските символи. Изпи се още бира. Някои от момчетата преминаха на твърд алкохол. Джо си спомни времето, когато не се откъсваше от чашката, почти усещаше преминаването на парещата течност през гърлото си. Забеляза как Сам надига чашата и осъзна, че никога не беше пил заедно с брат си.