![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
– Считаме за успешна развръзка факта, че загубихме само двама от хората ни тази вечер – обяви командирът. – Като се има предвид силата на атаката, оцеляването ви е доказателство за доброто ниво на обучението и личните ви умения.
Той направи пауза, явно за да се поздравим с аплодисменти, но ние бяхме твърде изтощени за подобно нещо.
– Задържали сме двайсет и трима бунтовници, очакващи присъдата си след предстоящия разпит, което е забележително. Въпреки това съм разочарован от броя на убитите. – Той впери укорителен поглед в нас. – Седемнайсет. Седемнайсет мъртви бунтовници.
Ейвъри сведе глава. Вече си беше признал, че двама от тях са били негови жертви.
– Не ви е позволено да убивате, освен ако вие или някой от другарите ви не е в смъртна опасност, или видите врагът да напада член на кралското семейство. Тези отрепки ми трябват за разпит.
Из медицинското крило се разнесоха няколко тихи сумтежа. И аз самият не бях привърженик на тази заповед. Всичко можеше да приключи много по-бързо, ако просто бяхме ликвидирали бунтовниците, проникнали в двореца. Но кралят искаше отговори и се носеха слухове, че си имал своите начини да ги извлича. Надявах се никога да не разбера каква е техниката му.
– Въпреки това всички се справихте отлично с отбраняването на двореца и отстраняването на заплахата. Така, по-леко ранените могат да се върнат към днешния си наряд. Ако имате време, поспете, защото ви искам в добра форма. Чака ни дълъг ден, като се има предвид бедственото състояние на двореца.
* * *
Икономът сметна за най-разумно кралското семейство и момичетата от Елита да постоят навън, докато прислугата се трудеше да върне двореца в представителен вид. Гостенките от Германската федерация и Италианската монархия щяха да пристигнат след няколко дни и вече кипеше бурна подготовка.
Благодарение на жаркото слънце, умората и колосаната ми униформа, започвах да се чувствам доста неудобно. Като прибавим и жестоката болка от раната на главата ми, скритите синини от душенето и нараняването на крака ми, което дори не си спомнях как бях придобил, състоянието ми беше просто потресаващо.
Единственото хубаво нещо беше, че днешният график ми позволяваше да съм близо до Америка. Гледах я как седи с Крис, докато планираха участието си в предстоящото събитие. Като изключим Селест, досега не бях виждал Америка да е зле настроена към някое от другите момичета, но сега езикът на тялото ù говореше, че Крис ù беше неприятна. Самата Крис дори не подозираше; разговаряше небрежно с Америка и честичко надничаше към Максън. Леко ме притесняваше фактът, че Америка постоянно проследяваше погледа на Крис, но не вярвах чувствата ù към него да са се променили. Нима можеше да го погледне, без да си спомни за писъците на Марли?
Шатрите и масите, разпръснати по ливадата, оставяха впечатлението, че кралското семейство организира градинско парти. Ако не бях видял нападението с очите си, вероятно нямаше да повярвам, че се е случило. Тук всички имаха навика да забравят бунтовническите атаки и да продължават напред.
Не можех да си обясня дали беше защото размислите по въпроса само вселяваха допълнителен страх, или просто защото нямаше време за такива. Струваше ми се, че ако кралското семейство се замислеше сериозно, можеше да намери начин да предотврати следващ щурм.
– Не знам защо изобщо си правя труда – каза кралят на твърде висок глас. Връчи някакъв документ на един от помощниците си и му нареди малко по-дискретно: – Изтрий бележките на Максън; разсейват ме.
Макар думите му да изпълваха ушите ми, погледът на Америка беше единственото нещо в полезрението ми. Тя ме наблюдаваше внимателно. Личеше си, че превръзката на главата ми и куцукането ми я тревожеха. Намигнах ù в опит да я поуспокоя. Не знаех дали щях да имам сили да патрулирам цял ден, а после да поема нечия смяна пред вратата ù, но ако само така можех да...
– Бунтовници! Бягайте!
Обърнах глава към вратите на двореца, уверен, че някой се е объркал.
– Какво? – провикна се Максън.
– Бунтовници! В двореца! – изкрещя Лодж. – Идват насам!
Видях как кралицата скочи на крака и хукна към страничния вход на скривалището, закриляна от придворните си дами.
Кралят грабна документите си. Ако бях на негово място, щях да се притеснявам повече за кожата си, отколкото за някаква си информация, колкото и важна да беше.
Америка още седеше в стола си, видимо парализирана. Тръгнах към нея, но Максън изскочи пред мен, бутвайки Крис в ръцете ми.
– Бягай! – нареди той. Аз се поколебах, загрижен за Америка. – Бягай!
Подчиних се и хукнах към скривалището, докато Крис викаше името на Максън отново и отново. След миг чух изстрели и видях тумба хора да изхвърча от двореца. Сред тях имаше и войници, и бунтовници.