И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]

Чух изстрели и хукнах по коридора към главното стълбище. Като че ли нападателите бяха превзели само първия етаж, затова коленичих в ъгъла, наблюдавайки витите стълби.

В следващия момент някой изтича нагоре по тях. За част от секундата установих, че е бунтовник. Прицелих се и стрелях по него, улучвайки го в ръката. Той изръмжа от болка и политна назад, а един от стражите се втурна да го залови.

Силен трясък откъм другия край на коридора ми подсказа, че бунтовниците бяха открили страничното стълбище и вече се качваха на втория етаж.

– Ако намерите краля, убийте го. Вземете колкото можете да носите. Нека разберат, че сме били тук! – изкрещя някой.

Тръгнах с тихи стъпки към отекващите гласове, прикляквайки по ъглите, оглеждайки коридора отново и отново. Надникнах през рамо и видях още двама стражи да се задават иззад гърба ми. Дадох им знак да приклекнат и да не вдигат шум. Като се приближиха, разпознах Ейвъри и Тенър. Не можех да си мечтая за по-надеждно подкрепление. Ейвъри беше първокласен стрелец, а Тенър винаги се раздаваше, защото имаше повече за губене от всички нас.

Тенър беше един от малкото женени стражи. Беше ни разправял как съпругата му се оплаквала, че носел сватбения пръстен на палеца си, но той бил от дядо му и нямали възможност да коригират размера му. Бил ù обещал, че първо в това щял да вложи пари, като се прибере у дома, както и в чисто нов и по-хубав пръстен за нея.

Тя беше неговата Америка. Вечно беше нащрек заради нея.

– Какво се случва? – попита шепнешком Ейвъри.

– Май току-що чух главатаря им. Нареди на мъжете си да убият краля и да откраднат колкото могат.

Тенър се изправи и държеше пистолета близо до ухото си.

– Трябва да ги намерим и да ги отклоним към горните етажи, надалеч от скривалището.

Кимнах.

– Може да са доста, но ако сме предпазливи, мисля, че...

Една врата в дъното на коридора се отвори с трясък и един прислужник изтърча от стаята, преследван от двама бунтовници. Беше младият прислужник, онзи от кухнята. Изглеждаше объркан и ужасен. Нападателите бяха въоръжени с някакви селскостопански сечива, така че поне нямаше да могат да стрелят по нас.

Обърнах се, стъпих здраво на земята и се прицелих.

– Наведи се! – изкрещях и прислужникът се подчини. Стрелях, уцелвайки крака на единия бунтовник. Ейвъри повали другия, но неговият изстрел, умишлено или не, като че ли беше смъртоносен.

– Отивам да ги обезвредя – обяви той. – Намерете главатаря.

Прислужникът стана и се затвори в една от стаите, без да го е грижа, че всеки можеше да влезе в нея. Трябваше му поне илюзията за безопасност.

Чуваха се още крясъци, още изстрели – очертаваше се тежко нападение. Съсредоточих се. Имах мисия и само това ме засягаше.

С Тенър се качихме до третия етаж, където няколко декоративни масички, картини и растения вече бяха унищожени. Един от бунтовниците пишеше нещо на стената с гъста боя, която явно беше донесъл със себе си. Доближих го с тихи стъпки и го ударих в главата с дръжката на пистолета си. Той се свлече на пода и аз клекнах, за да го опипам за оръжия.