![И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/5/i-zazhiveli-shchastlivo-bg-calibre-2-8-0-download.jpg)
И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]
- Автор: Касс Кира
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542716631
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Другие
Электронная книга - «И заживели щастливо [bg, calibre 2.8.0]». Краткое содержание книги:
Дълго време изгарях от желание да напиша точно този разказ. Обожавам Амбърли. Тъй като и аз съм майка, направо ù се възхищавам. Тя е очарователна, интелигентна, великодушна и красива. Макар животът да ù е поднесъл доста тъга, тя се стреми да бъде положително настроена. Тогава как вълшебна жена като нея е съумяла да се влюби в човек като Кларксън Шрийв?
Беше ми, меко казано, интересно да видя не само Амбърли, но и Кларксън като тийнейджъри. Запознавайки се с всичкото насилие и болката, с която той се е сблъскал през живота си, успях да илюстрирам това как времето и страхът могат да трансформират човек в нещо зло. Освен това беше удивително да наблюдавам как Амбърли се мъчи да открие доброто както в него, така и в майка му, независимо от осъдителното им поведение. Тя наистина вярва, че никой не е зъл по желание, както и че във всяка душа се крие по нещо добро и не спира да го издирва. Това ще обясни много от събитията, случили се по време на участието ù в Избора и ще ни помогне да разберем защо тя приема избора на сина си с такава готовност, въпреки че съпругът ù (както и цялата страна) вече са отписали Америка.
Едно от опасенията ми относно този разказ е фактът, че той може би представя Амбърли в неособено положителна светлина. Тревожа се, че примирението ù с думите и делата на Кларксън придава на образа ù известна доза наивност. Като че ли това е единственият ми шанс да изтъкна следното – целта на този разказ не е да служи като извинение за насилническите взаимоотношения между хората. Единствената ми надежда е да прозвучи откровено. Всички знаем, че Кларксън има своите недостатъци. Същото важи и за Амбърли. Затова ви предлагам да надникнете в живота на две несъвършени човешки същества.
– Кийра
В следващия момент нова вълна от изстрели проехтя откъм другия край на коридора и Тенър ме извлачи зад един преобърнат диван. Когато шумът утихна, надникнахме иззад скривалището си.
– Преброявам шестима – каза той.
– И аз. Мога да поема двама, може би трима.
– Достатъчно е. Останалите вероятно ще избягат. Или също ще открият стрелба.
Огледах се наоколо. Грабнах парче от счупеното огледало, отрязах малко от тапицерията на дивана и увих долната част на стъклото с плата.
– Използвай това, ако се приближат твърде много.
– Добра идея – коментира Тенър и се прицели. Аз направих същото.
Изстрелите ни бяха бързи и двамата свалихме по двама от враговете, преди останалите да се обърнат и да се спуснат към нас, вместо да избягат. Тъй като имахме нареждане да залавяме бунтовниците живи за разпит, се целех в краката им, но понеже бягаха, куршумите ми пропуснаха целта си.
По-едрият от двамата нападатели се спусна с тежка крачка към Тенър, а по-възрастният и по-слаб мъж полетя към мен с облещени очи. Прибрах пистолета в кобура си, подготвяйки се за бой.
– По дяволите! На теб се пада по-интересният – каза Танър, преди да прескочи един стол и да се втурне с бясна скорост към опонента си.
Аз изхвърчах от укритието си само секунда след него. По-възрастният бунтовник хукна към мен с боен крясък и ръце, извити като нокти на граблива птица. Хванах едната от тях и пронизах гърдите му с импровизирания си нож.
Не беше особено силен мъж и една част от мен дори го съжали. Когато стиснах китката му, усетих костите под нея прекалено отчетливо.
Той изскимтя и се свлече на колене, а аз изкълчих ръката му и я опрях в гърба му, след което стегнах и ръцете, и краката му със свински опашки. Докато го обезвреждах, някой ме сграбчи отзад и ме блъсна в картината на близката стена, срязвайки челото ми на стъкленото ù покритие.
Ударът ме зашемети и в очите ми шурна кръв, която ме заслепи за момент. Обзе ме мигновена паника, преди школовката ми да се намеси отново. Приклекнах, протегнах ръка назад и сграбчих бунтовника, премятайки го през рамото си.
Въпреки че беше доста по-едър от мен, се строполи с трясък на осеяния със стъкла под. Бръкнах в джоба си за още свински опашки, но в този момент ми налетя още един враг, поваляйки ме на земята.
Озовах се прикован към пода, възседнат от грамаден мъж.
Той се наведе и ми заговори, обливайки лицето ми с блатния си, противен дъх.
– Води ме при краля – нареди ми сякаш през гърло, пълно с чакъл.
Поклатих глава.
Той пусна ръцете ми, за да сграбчи в шепи сакото на униформата ми, и аз се пресегнах да оттласна лицето му от себе си. Но той ме вдигна нагоре, блъсна главата ми в пода и ръцете ми веднага тупнаха до тялото ми. Зави ми се свят и задишах неравномерно. Бунтовникът пъхна длан под главата ми, обръщайки ме с лице към себе си.
– Къде. Е. Кралят?
– Не знам – простенах аз през ужасяващата болка в главата ми.
– Хайде, красавецо – подразни ме той. – Кажи ми къде е кралят и може да те пощадя.
Не можех да го упътя към скривалището. Макар да ненавиждах постъпките на краля, издадях ли него, издавах и Америка, а това беше изключено.
Можех да излъжа. Да си спечеля малко време за действие.
Или просто да си умра.
– Четвърти етаж – излъгах. – Има скривалище в източното крило. Максън също е там.
Нападателят ми се усмихна и отвратителният му дъх се разнесе заедно с краткия му смях.
– Видя ли, че не беше толкова трудно?
Не отговорих.
– Ако ми беше казал още в началото, може би нямаше да ти се случи ей това.
Грубите му ръце стиснаха гърлото ми. Агонията в главата ми премина в същинско изтезание. Заритах с крака и се замятах под него, мъчейки се да го изхвърля от себе си. Но напразно. Беше прекалено голям.
Усетих как крайниците ми се обездвижват и кислородът постепенно напуска организма ми.
Кой щеше да съобщи на майка ми?
Кой щеше да се грижи за семейството ми?
... поне целунах Америка за последен път.
... за последен.
... път.
През мъглата до съзнанието ми достигна пистолетен изстрел и усетих как грамадният бунтовник се сковава и пада настрани. Гърлото ми издаваше странни звуци, поемайки въздух за изнемощялото ми тяло.
– Леджър? Добре ли си?
Пред очите ми чернееше, затова не можах да видя лицето на Ейвъри. Но чух гласа му. И това ми беше достатъчно.
Единайсета глава
Срещата се състоя в медицинското крило, тъй като много от стражите бяха попаднали там.