Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Защо не застреляме копелето в трюма? – попита Милър.
— И да оставим неговата кръв и ДНК из цялото помещение, а после десет часа да го чистим? Не. Ще постелем на кърмовата палуба найлони и ще го застреляме там. След това ще измием всичко с водоструйката през шпигатите.
Милър и Абреу извадиха оръжията си, провериха ги, вкараха патрони в патронниците и излязоха навън в мрака.
Филипов се обърна към Смит.
— Дуейн, отрежи шест метра от едносантиметровата верига и постели няколко парчета найлон на задната палуба. А вие останалите вкарайте патрони в патронниците. Не искам да рискуваме с този тип. Изглежда взел-дал, но понякога външният вид лъже. Замете позиции край релинга.
Той протегна ръка към таблото с прекъсвачите и включи всички прожектори, заливайки работната палуба на кораба със заслепяваща светлина. След това излезе от рулевата рубка и остави вратата отворена, закачайки я с кука за стената. Смит вече постилаше найлоните, затиснати с парчета верига. Капакът на люка за лазарета се отвори и оттам се показа Абреу, дърпайки Пендъргаст нагоре за двете му закопчани с белезници ръце. Милър го буташе отдолу. Мъжът едва ходеше, на практика вече изглеждаше умрял. Въпреки това Филипов нямаше ни най-малко намерение да рискува – той помнеше погледа, който бе видял в очите му.
— Всички бъдете готови с оръжието си, а вие двамата го хвърлете върху найлоните.
Абреу повлече агента към мястото, застлано с найлони, и го пусна да падне върху тях. Той изглеждаше ужасно, лицето му насинено от скорошния побой. Очите му приличаха на цепки, подути като тъмни дупки в буца мръсотия, а около носа му имаше засъхнала кръв. Тялото му рухна върху найлоните, закопчаните в белезници ръце лежаха прострени над главата му.
— Да свършваме с това – нареди Филипов. – Милър, направи го ти.
— С удоволствие – Милър се приближи, застана над агента, вдигна своя .45 с две ръце и го насочи към главата. – Изяж това, копеле!
В този миг очите на агента се отвориха широко – изведнъж в черните дупки се появиха бели петна. Изненадан Милър натисна спусъка, обаче изстрелът се оказа неточен, защото едновременно с него той се дръпна настрана и падна. Филипов виждаше всичко като в забавен кадър: федералният беше подсякъл глезена на Милър и той се плъзна по хлъзгавия найлон. Докато Милър падаше, мъжът скочи с гъвкаво движение, а лицето му изведнъж се беше заредило с демонично упорство. Той докопа пистолета от ръката на Милър и го застреля, обърна се и отнесе Абреу. Всичко се случваше с невероятна бързина, но въпреки това за Филипов времето сякаш беше забавило ход в някакъв ужасяващ балет. Пендъргаст продължи да се върти като машина и сега стреля срещу готвача. Един след друг върховете на черепите на Абреу и на готвача бяха отнесени. Пендъргаст продължаваше и сега се извъртя към Смит.
Филипов се отърси от изненадата, съвзе се и започна да стреля. Последва го Дехесус. Агентът обаче ги бе изненадал, накара ги да се паникьосат, затова стреляха твърде бързо. Той избягна огъня им, като се хвърли на земята, плъзна се настрани и се измъкна зад рулевата рубка, където намери укритие.
Сега и Смит започна да стреля и тримата се впуснаха в яростна, но безполезна канонада, с която Филипов ясно виждаше, че не постигат нищо, освен да обсипват с олово празното място, където допреди малко лежеше мъжът.
В момента, в който осъзна, че е отлична мишена, Филипов се хвърли назад и се скри зад рулевата рубка. Смит и Дехесус го последваха на мига. Свиха се зад стоманената стена близо до релинга и временно настъпи тишина.
— Той е от другата страна на рулевата рубка – каза Дехесус. – Ще мина по покрива.
— Не – възрази Филипов, – Имаме нужда от план.
— Аз имам план. Ще мина отгоре, преди той да го е направил. Този шибаняк уби моя приятел. Скоро ще свърши мунициите. Пълнителят на Милър е за седем изстрела, а той вече изгърмя три. Отивам да му духна свещичката.
— Прекалено е бърз. Точно както казах, той се е преструвал. Дай ми секунда, за да обмисля положението…
— Майната му на мисленето. Бях в спецчастите, зная какво правя. Вие със Смит заобиколете отстрани и излезте отпред. Ще го хванем в клещи. Накарайте го да открие огън. Ще изпразни пълнителя и след това с него е свършено.
Филипов съзря мъдрост в плана и спря да възразява. Проследи с очи как Дехесус се хвана за ръба на покрива на рулевата рубка и с бързо движение се набра нагоре, легна по корем и се запромъква напред.
Прав е Дехесус – помисли си Филипов. – Качи се на високо. Той махна на Смит, двамата се снишиха и започнаха да се промъкват напред. Там, където рулевата рубка се извиваше към прозорците пред щурвала, той спря, за да се ослуша. Не се чуваше нищо. Федералният без съмнение се намираше откъм левия борд и се беше скрил зад или около закрепения там „Зодиак“. Тримата щяха да го накарат да открие огън и така щеше да свърши мунициите. Те от своя страна разполагаха с много резервни пълнители.