Обсидиановата стая

— Хайде – каза си Филипов. – Мисли, мисли!

И тогава изведнъж му хрумна какво да направи. Просто трябваше да изненада копелето.

Да потопи кораба. Температурата на водата беше четири градуса. След петнайсет минути копелдакът щеше да изгуби съзнание и да се удави. Ако успееха да влязат в каютата, щяха да си облекат сухите водолазни костюми, а след това да отворят кингстоните[29]. Корабът беше стоманен и щеше да потъне бързо.

А когато потъне, на повърхността щеше да изскочи радиомаякът за спешни случаи, защото беше конструиран да прави така, когато се озове под вода, и ще започне да изпраща сигнала за помощ. След два часа бреговата охрана щеше да е тук и те щяха да бъдат спасени, а Пендъргаст – мъртъв. „Мънибол“ с всичките инкриминиращи доказателства щеше да е на океанското дъно и нямаше да има нищо, заради което да ги обвинят. Трупът на Пендъргаст, ако изобщо изплува, щеше да бъде отнесен далеч от бавното четвърт възел течение. А тяхното просто щеше да е поредното необяснимо произшествие с кораб.

Луната започна да залязва и скоро щеше да се възцари пълен мрак.

Филипов стисна Смит за рамото.

— Отиваме в рулевата рубка и оттам долу в каютата.

Смит кимна. Беше се сковал от страх.

— Просто ме следвай.

Смит отново кимна.

Капитанът вдигна пистолета и стреля по плексигласовия прозорец веднъж, втори път и го пръсна на парченца.

— Влизаме!

Смит се прехвърли през счупения прозорец и Филипов го последва, стовари се в рулевата рубка и се втурна надолу по стълбата в каютата. Докато затваряше вратата на каютата, той видя една черна сянка да ги следва в рулевата рубка и успя да затръшне вратата в мига, когато федералният се хвърли върху нея.

Успяха да го изненадат.

Чу, че мъжът опитва дръжката на вратата. Филипов осъзна, че първото, което ще направи агентът, е да изпрати по късовълновата радиостанция сигнал за бедствие – SOS от погрешния вид. Освен това бяха уязвими през илюминаторите. Те бяха твърде тесни, за да мине човек, но през тях можеше да се стреля.

— Внимавай за илюминаторите! – излая той.

Хвърли се напред, отвори кутията с прекъсвачите, стисна снопче кабели и ги разкъса сред рой искри. После отвори отсека на акумулатора. Вътре имаше четири корабни акумулатора: два главни и два резервни. Издърпа чекмеджето на шкафа с инструменти, извади чифт клещи с изолирани дръжки и сред поредния рой искри сряза плюсовите кабели – един, два, три, четири.

Корабът потъна в мрак. Край на късовълновата радиостанция. Оставаше радиомаякът. Дали този тип знаеше, че трябва просто да го хвърли във водата, за да получи своя SOS? Само моряк можеше да знае това. Филипов заложи на неговото незнание.