Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
Затворих раздразнен. Чувствах се много самотен. Седнах в кабинета на Хари, пуснах рекордера и отново изслушах разказа му. Имах нужда от нов елемент, от осезаемо доказателство, което да промени хода на разследването, нещо, което да хвърли светлина върху тази затъпяваща загадка. Опитвах се да я разреша, но досега тя се свеждаше до Хари, един ръкопис и едно мъртво момиче. Докато размишлявах, се почувствах обзет от странно усещане, каквото отдавна не ме бе спохождало - пишеше ми се. Имах желание да пиша за това, което изживявах, което изпитвах. Скоро главата ми се изпълни с идеи. Беше повече от желание, беше необходимост да пиша. Това не ми се бе случвало от година и половина. Като вулкан, който внезапно се пробужда и се готви да изригне. Спуснах се към лаптопа си и след като се запитах как да започна тази история, написах първите редове на това, което щеше да е следващата ми книга.
През пролетта на 2008-а, около година след като бях станал новата звезда на американската литература, се случи събитие, което реших да заровя дълбоко в паметта си - открих, че преподавателят ми от университета Хари Куебърт, на шейсет и седем години, един от най-уважаваните писатели в страната, бе поддържал връзка с петнайсетгодишно момиче по времето, когато самият той е бил на трийсет и четири. Това бе станало през лятото на 1975-а.
*
Във вторник, на 24 юни 2008 година, голямото жури потвърди, че обвиненията, повдигнати срещу Хари от прокурора, са обосновани, и той бе официално обвинен в отвличане и двойно предумишлено убийство. Когато Рот ми предаде по телефона решението на журито, аз избухнах и се развиках: „Вие, който очевидно сте изучавали право, можете ли да ми обясните как обосновават глупостите си?“. Отговорът беше прост: с полицейското досие. До което ние, неговите защитници, след официалното обвинение вече имахме достъп. С Рот прекарахме напрегната сутрин в разглеждането му, защото, докато прелистваше документацията, Рот току повтаряше: „Олеле, това не е добре. Никак дори не е добре“. Възразявах му: „Не е добре означава, че вие трябва да сте добър, нали така?“. А той ми отвръщаше с озадачени мимики, които намаляваха доверието ми в адвокатските му дарби.
В досието имаше снимки, свидетелства, доклади, експертизи, отчети за разпити. Част от фотографиите бяха от 1975 година: къщата на Дебора Купър, тялото й, проснато на пода в кухнята в локва кръв, мястото в гората, където са били намерени следите от кръв, косите и парчетата от дреха. Следваше пътуване във времето и трийсет и три години по-късно в Гуз Коув, на дъното на изкопаната от полицаите яма беше заснет скелет в ембрионална поза. На места по костите се виждаха останки от плът, запазили се бяха и няколко косъма по темето. Роклята беше полуразложена, а до скелета лежеше прословутата кожена чанта. Повдигна ми се.
- Това Нола ли е? - попитах.
- Тя е. И в чантата е бил ръкописът на Куебърт. Ръкописът и нищо друго. Прокурорът казва, че момиче, което бяга от къщи, не го прави, без да вземе нищо.
В доклада от аутопсията се споменаваше за голяма фрактура на черепа. Нанесен й е бил невероятно силен удар, който бе счупил тилната й кост. Според съдебния лекар убиецът е използвал тежка тояга или някакъв подобен предмет като бухалка или палка.
След това се запознахме с различни показания - на градинарите, на Хари и главно с едно, подписано от Тамара Куин, в което се твърдеше, че по онова време жената открила, че Хари се бил увлякъл по Нола, но доказателството впоследствие се изпарило, така че никой не й повярвал.
- Това свидетелство достоверно ли е? - попитах разтревожено.
- За съдебните заседатели да - прецени Рот. - И нямаме нищо, с което да го атакуваме, тъй като сам Хари призна при разпита, че е имал връзка с Нола.
- А съществува ли изобщо нещо в това досие, което да не утежнява положението му?
По този въпрос Рот имаше идея - той порови из документите и ми подаде дебела купчина листове, свързани с тиксо.
- Копие на прословутия ръкопис - каза.
На страницата, която играеше ролята на корица, нямаше заглавие, Хари го бе измислил по-късно. Затова пък по средата й ясно се открояваха написани със синьо мастило думи:
Сбогом, любима моя Нола
Рот се впусна в дълги обяснения. Той смяташе, че използването на този ръкопис като главно доказателство срещу Хари е груба грешка от страна на прокурора, щеше да се извърши графологична експертиза и щом получеха резултатите - Рот беше убеден, че те ще оневинят Хари, - обвинението щеше да рухне като картонена кула.