Истината за случая Хари Куебърт
- Автор: Дикер Жоел
- Серия: Маркъс Голдман #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Истината за случая Хари Куебърт». Краткое содержание книги:
- Това е основата на защитата ми - заяви той победоносно. - С малко късмет няма дори да стигнем до процес.
- Но какво ще стане, ако почеркът е на Хари? - попитах.
Рот ме изгледа странно.
- Защо, по дяволите, да е негов?
- Трябва да ви кажа нещо важно. Хари ми разправи, че с Нола ходили в Рокланд и че там тя го помолила да я нарича любима моя Нола.
Рот побледня. После каза: „Разбирате, нали, че ако по един или друг начин той е авторът на тези думи...“, и без да довърши изречението, адвокатът си прибра нещата и ме подкара към щатския затвор. Беше вън от себе си.
Едва влезли в стаята за посещения, Рот размаха ръкописа под носа на Хари и се развика:
- Тя е искала да я наричате любима моя Нола?
- Да - отговори Хари, като наведе глава.
- А виждате ли какво е написано тук? На първата страница на проклетия ви ръкопис! Кога смятахте да ми го кажете, мамицата му?
- Уверявам ви, че това не е моят почерк. Не съм я убил! Не съм убил Нола! По дяволите, знаете го, нали? Знаете, че не съм убиец на момиченца!
Рот се успокои и седна.
- Знаем това, Хари - каза той. - Но всички тези съвпадения са смущаващи. Бягството от дома, тези думи... А аз трябва да ви опазя задника пред жури от добри граждани, които ще искат да ви осъдят на смърт още преди да започне процесът.
Хари изглеждаше зле. Той стана и закрачи из малкото бетонено помещение.
- Цялата страна се надига срещу мен. Скоро всеки ще иска да ме види осъден на смърт. Ако това вече не се е случило... Хората ме наричат с думи, чието значение не схващат напълно: педофил, извратен, откачен. Но вие трябва да знаете, повтарям ви го за последен път - не съм някакъв сексуален маниак. Нола беше единствената жена, която съм обичал някога, и за мое нещастие, беше само на петнайсет години. Любовта не се командва, да му се не види!
- Ама говорим за момиче на петнайсет години! - избухна Рот.
Хари го изгледа покрусено. После се обърна към мен.
- И вие ли така мислите, Маркъс?
- Хари, това, което ме смущава, е, че никога не сте ми говорили за тази любов. От десет години сме приятели и никога не сте споменавали за Нола. Мислех, че сме близки.
- За бога, какво трябваше да ви кажа? „Ах, драги Маркъс, не съм ви споменавал, но през седемдесет и пета, като се установих в Орора, се влюбих в петнайсетгодишно момиче, едно дете, което промени живота ми и изчезна три месеца по-късно, една вечер в края на лятото, и оттогава така и не можах да се съвзема...“?
Той ритна един от пластмасовите столове, който се завъртя и се удари в стената.
- Хари - рече Рот, - ако не вие сте написали тези думи - и аз ви вярвам, след като го казвате, - имате ли представа кой може да е?
- Никаква.
- Кой знаеше за вас с Нола? Тамара Куин твърди, че открай време е подозирала.
- Не знам! Може би Нола е разказала за нас на някоя от приятелките си.
- Но смятате ли за вероятно някой да е бил в течение?
Настъпи мълчание. Хари имаше тъжен и смазан вид, от който ми се късаше сърцето.
- Хайде - настоя Рот, за да го накара да говори, - усещам, че не ми казвате всичко. Как искате да ви защитавам, ако укривате от мен информация?
- Тези... анонимните писма...
- Какви анонимни писма?
- Веднага след изчезването на Нола започнах да получавам анонимни писма. Всеки път когато се връщах след по-дълго отсъствие от къщи, ги намирах пъхнати във външната врата. По онова време ужасно се бях подплашил. Това означаваше, че някой ме следи, че дебне отсъствията ми. В един момент толкова се уплаших, та виках полицията, щом намерех писмо. Казвах, че ми се е сторило, че виждам някакъв скитник наоколо, патрулът идваше и това ме успокояваше. Разбира се, не можех да спомена истинската причина за безпокойството ми.
- Но кой ви е изпращал тези писма? - попита Рот. - Кой е знаел за вас с Нола?
- Нямам никаква представа. Във всеки случай това продължи шест месеца. После - край.
- Запазихте ли ги?
- Да. Вкъщи са. Между страниците на една дебела енциклопедия в кабинета ми. Предполагам, че полицията не ги е намерила, тъй като никой не ме е питал за тях.
Като се върнах в Гуз Коув, веднага извадих въпросната енциклопедия. Между страниците намерих плик от дебела хартия с десетина малки листчета вътре. Бележки, написани на пожълтяла хартия. Всяка от тях съдържаше едно и също послание, напечатано на пишеща машина:
Знам какво сте направили
на това петнайсетгодишно момиче.
И скоро целият град ще знае.
Значи, някой е бил в течение на връзката на Хари и Нола. Някой, запазил мълчание в продължение на трийсет и три години.