Царицата на Палмира [Златните вериги]

Той мушна ръка под наметалото си и измъкна оттам кожен калъф.

— Цезар иска да прочетеш това писмо и да положиш името си, ако си съгласен с него.

— Ти знаеш какво съдържа то, предполагам? – попита Аврелиан, без да го вземе.

Легатът отново се поколеба. Този път Пулиний го насърчи с едно движение.

— Писано е с моята ръка, под диктовката на цезаря – призна той.

— Слушам те.

— Цезар ти предлага да се помирите.

— Ние не сме ли помирени? – учуди се Аврелиан.

— Цезар се кълне в Юпитер и Митра, че той не е в основата на оскърблението, което ти нанесоха в Никополис.

— Това не е оскърбление, легат, а опит за убийство.

— Галиен Цезар знае колко си известен сред дунавските легиони – задекламира упорито Калисте. – Той е добре запознат с твоите победи и…

— Аз съм известен не само сред дунавските легиони, легат! – прекъсна го грубо Аврелиан. – А и там, където цезарят е доста непознат. Ако си дошъл до тук само заради тези баналности, Калисте, било е напразно. Губиш времето ми, докато тленните останки на майка ми ме чакат.

Калисте стисна зъби и потърси още веднъж помощ от Пулиний, но напразно. За момент му се прииска да възрази рязко, но погледът на Аврелиан натежа.

Доста командири му бяха говорили за сините ириси на главния военачалник. Очи, които бяха съпроводили в смъртта повече врагове, отколкото могат да бъдат преброени. Поглед, който оставяше вкус на студ и небитие повече от церемонията, която се провеждаше от другата страна на мавзолея.

Калисте заяви глухо:

— Желанието на Галиен Цезар не е да се опълчва срещу теб, главен военачалник. Ти трябва да вземеш предвид колко гибелно би било за империята да вдигнеш легионите си срещу него. Цезарят познава силата ти, но не пренебрегва и своята.

— Което го кара силно да желае моята благосклонност.

— Цезарят иска от теб да го подкрепиш в сената. Рим трябва да ви види помирени. И да разбере, че поход срещу персите за освобождаването на августейшия ще бъде безумие, когато варварите правят набези по нашите граници от Рейн до долна Мизия. Палмирският цар, Всепрославения Оденат е верен на цезаря. Той вече е тръгнал на поход срещу Шапур… Ако ти кажеш това пред сенаторите, ще ти повярват.

Аврелиан се усмихна саркастично. Очевидно Пулиний беше довел до знанието на Галиен условията за неговата капитулация.

— Каква е цената на моята помощ?

— Командването на цялата кавалерия на империята. Най-високата длъжност, която той би могъл да ти даде, военачалник.

Изненадата накара Аврелиан да подсвирне леко. Пулиний повдигна развеселен вежда.

Аврелиан протегна ръка.

— Дай ми това писмо, легат. Цезарят ще узнае решението ми преди средата на следващия месец.