Към небето 2 към звездите

Към звездите беше един от най-големите им и значими политически центрове. Това място трябва да беше фронтът, който имаше за цел да покаже живота в империята им като мирен. Колко ли от онези, които минаваха по улицата, бяха служители в системата, създадена от Върховните, инструктирани да се държат като невинни? Изглеждаше толкова очевидно, като се замислех. Това бе престорено държание, начин да създадат у аутсайдерите впечатлението колко велика е империята.

Не можех да повярвам на лъжите им за мир и благоденствие. Нали видях как се отнасят към пилотите днес. Всички тези хора на улицата бяха виновни за онова, което се бе случило и с баща ми, и с приятелите ми.

Това не бяха просто хора, които живееха семплия си живот. Това бяха моите врагове. Ние бяхме във война.

— Спенса — повика ме Ем-бот. — Не искам да натяквам, но минаха петнайсет часа, откакто спа за последно и — тъй като се адаптираш към циклите на почивка на станцията — снощи отбелязах едва четири часа възстановителен сън.

— Е, и? — сопнах се аз.

— Ставаш кисела, когато не спиш.

— Нищо подобно.

— Не ми се сърди, ако запиша гласа ти, за да го пусна по-нататък и да го използвам като доказателство при бъдещи разправии.

Ангели небесни. Да спориш с машина бе невероятно дразнещо. Той сигурно беше прав, но аз също така знаех, че няма да мога да заспя дори да си легна, и то поради причини, които той, без значение колко беше умен, нямаше да разбере.

Вместо това се преоблякох в гащеризона, който бе пристигнал с дрехите, които поръчах, и се върнах на покрива. Гащеризонът бе като познатите ми пилотски костюми — дебел, сякаш правен от зебло, прилепнал, но не прекалено тесен. Беше удобен, непретенциозен. Най-хубавата дреха.

— Спенса? — каза Ем-бот, докато вървях към кораба. — Нали няма да си навлечеш неприятности? Нали няма да отлетим до…

— Спокойно — отвърнах. — Не можем да оставим наземните им екипи да се въртят около теб, което означава, че ще трябва аз да те поддържам.

— Сега ли? — попита Ем-бот.

— Искам те във върховна форма, ако се наложи да бягаме. — Проверих малката ключалка на капака за поддръжката и открих основни инструменти, включително пистолет за смазване, пълен с подходящия лубрикант. Грабвах го и се върнах при него. — Ем-бот? — попитах. — Ти как научи фразата, която аз използвам? „На косъм“. Имаше ли го в базата си данни?

— Не — отвърна той. — Взех го от информационния архив на Към звездите. Тук има много за старата Земя, от времето преди да изчезне — повече от откъслечните сведения, с които разполагат твоите хора.

— Би ли ми разказал? — помолих и използвах уреда, за да смажа елероните на крилата. — Някои от нещата не ги преподават в училище.

— Тук има предостатъчно информация — отвърна той. — Искаш ли да започна в азбучен ред? А. А. Атанасио е бил писател на научна фантастика, който ми се струва интересен.