Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Чух как Джасра рязко пое въздух.
— Това наистина ли е само предположение? — попита тя.
— Наистина — отвърна й той и разклати виното в чашата си. — Ще отида дори още по-далеч като предположа, че ти също си постъпила така със своя учител.
— Кой дявол ти прошушна това? — попита Джасра.
— Просто предположих, че Шару е бил твой учител — каза Мандор. — Това би обяснило общата ви връзка с това място, както и факта, че си сварила предишния му господар неподготвен. Дори не е изключено той въпреки изненадата да е успял да те прокълне със същата участ. Но дори да не го е сторил, в нашите дела кръгът на силата често се затваря по най-необичайни начини.
Джасра прихна.
— В такъв случай името на дявола е „Логика“ — каза тя с нотка на възхищение. — Признавам обаче, че да се призове този дявол е истинско изкуство.
— Няма да крия, че готовността му да се отзове, когато го повикам, ми вдъхва известна увереност. Все пак Джулия сигурно е била изненадана, когато Виктор е успял да й се измъкне.
— Така е. Тя все още не знаеше, че нямам навика да оставям протежетата си на произвола на съдбата. Бях защитила Виктор с няколко полезни заклинания.
— Но явно и тя се е ползвала с подобна привилегия.
— Така е. И макар че нейните заклинания сигурно са й свършили добра работа, за нея резултатът от дуела е бил равносилен на загуба. Джулия е знаела отлично, че щом науча за нейното неподчинение, ще дойда, за да я накажа. Точно затова е инсценирала собствената си смърт. Признавам, че тогава успя да ме заблуди.
Припомних си деня, в който отидох до апартамента на Джулия, открих тялото й и бях нападнат от онзи странен звяр. Лицето на трупа беше отчасти обезобразено и доста зацапано от полусъсирената кръв. Но все пак мъртвата жена беше приблизително с нейния ръст, а чертите й бяха сходни с тези на Джулия. Да не говорим, че апартаментът беше същият. Така и не ми бе останало време да я огледам по-внимателно, тъй като звярът се нахвърли върху мен съвсем не на шега. В мига, в който приключих с него, в далечината се разнесе воят на първите полицейски сирени. Трябваше да се изпарявам, при това без излишно помайване. После естествено в спомените ми изплуваше неизменно обезобразеното лице на Джулия.
— Невероятно — възкликнах аз. — Чие тяло съм открил тогава в апартамента?
— Нямам никаква представа — каза Джасра. — Могло е да бъде на някоя от нейните двойнички от друга Сянка или пък на непозната от улицата. Труп, откраднат от моргата. Откъде бих могла да знам?
— На врата й бе окачен медальон с един от твоите сини кристали.
— Да. А вторият кристал беше на каишката на звяра, който ти уби. Джулия е отворила прохода, по който той се е озовал в апартамента й.
— Но защо? И какво правеше там онзи Обитател на Предела?
— Тук и аз удрям на камък. Виктор си е мислел, че съм я убила аз, а аз си мислех, че я е убил той. Сигурно е решил, че съм отворила прохода от Владението и съм насъскала звяра подир нея. Аз предположих, че това е негово дело, и се ядосах, че е крил от мен бързия си напредък. Започне ли твоят ученик да крие разни неща от теб, не чакай нищо добро от него.
Кимнах.
— Значи развъждаш тези създания някъде тук?
— Да — отвърна тя. — Освен това ги използвам на още няколко Сенки. Някои от тях дори спечелиха медали на киноложки изложби.
— Аз бих предпочел питбулите — казах. — Далеч по-мили и по-възпитани са. Значи Джулия е оставила тялото в апартамента и е дошла дотук през прохода. В същото време ти си мислела, че Виктор й е видял сметката и се кани да атакува твоята светая светих.
— Долу-горе.
— Той пък си е мислел — особено, след като е открил прохода — че Джулия е станала твърде опасна за теб и затова ти си я отстранила.
— Не знам дали въобще е успял да открие този проход. Както сам знаеш, вратата към него беше доста добре прикрита. С две думи, никой от двама ни не знаеше с какво точно се е захванала тя.
— И какво беше то?
— Джулия бе успяла да ми пробута един от триголитите, чрез който след това ме е проследила през Сенките до Бегма.