Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Няма ли да споделиш терзанията си с нас? — прошепна подкупващо Джасра.
Глава 2
— Има ли смисъл? — отвърнах й аз. — Твоите игрички са много по-интересни. Би трябвало дори да ти изръкопляскам. Що се отнася до мен, мога само да кажа, че истината е била пред очите ми през цялото време, а аз дори не съм си направил труда да събера две и две. Това ли искаше да чуеш?
— Да — каза тя.
— Радвам се, че гениалният ти замисъл все пак се е провалил — добавих.
Джасра въздъхна, после кимна и отпи от виното си.
— Така е, провали се — призна тя. — Наистина не очаквах, че такова малко камъче ще обърне колата. Само като си помисля колко иронична може да бъде съдбата понякога…
— Но за да ме накараш да оценя истински твоя замисъл, ще трябва да ме запознаеш с още няколко детайла — отбелязах аз.
— Знам. Макар че ми се ще да се насладя още малко на изуменото ти изражение, вместо да ти помогна да изпиташ задоволство за моя сметка. От друга страна, тепърва те очакват няколко шеметни завоя в интригата, от които може и да ти се завие свят.
— Ще ти се наложи да рискуваш — казах. — Мога обаче да се обзаложа, че и аз разполагам с няколко изненадващи за теб разкрития.
— Като например?
— Като например защо нито едно от покушенията не успя да постигне целта си.
— Предполагам, че Риналдо е успявал винаги да се намеси в последния момент.
— Грешиш.
— Кой тогава?
— Тай’ига-та. Някой й е заповядал да ме защитава. Може би си я спомняш от времето, когато обитаваше тялото на Гейл Лампрън.
— Гейл? Приятелката на Риналдо? Моят син е имал връзка с демон?
— Нека обърнем гръб на предразсъдъците. Той е правил и далеч по-лоши неща като първокурсник в колежа.
Джасра се замисли за миг, после кимна бавно.
— Прав си — съгласи се тя. — Бях забравила за Керъл. Та значи, ти все още нямаш никаква представа кой или какво е накарало тай’ига-та да те закриля така усърдно?
— Не, нямам.
— Това хвърля върху цялата история една доста странна сянка — каза Джасра замислено. — Особено сега, след като пътищата ни се кръстосаха отново. Чудя се…
— Какво?
— Дали демонът е бил изпратен, за да те предпазва, или за да ми се бърка в работите.
— Трудно е да се каже, след като резултатът е един и същ.
— Но пък това, че се е навъртала около теб и напоследък, говори по-скоро в полза на първата възможност.
— Освен ако не знае нещо, което ние не знаем.
— Като например?
— Като например, че между нас се заражда нов конфликт.
Джасра се усмихна.
— Трябвало е да учиш право — каза тя. — Майстор си на увъртанията, точно като роднините си в Амбър. Мога искрено да заявя, че лично аз не планирам нищо в тази насока.
Свих рамене.
— Просто предположение. Моля те, продължи с историята за Джулия.
Тя се зае отново с вечерята си и аз й направих компания. След няколко хапки установих, че не мога да спра да ям. Погледнах към Мандор, но изражението му беше неразгадаемо. Той никога не би си признал, че е прибавил към ястията си някоя магическа подправка или пък че е използвал заклинание, което да ни принуди да погълнем лакомо и последната трошичка. Каквато и да беше причината, никой не проговори, докато не привършихме блюдата си. Аз лично не бих се оплакал от това.
— Джулия посещаваше най-различни учители, след като се разделихте — подхвана отново разказа си Джасра. — И след като вече я бях включила в плана си, за мен не беше проблем да ги накарам да й кажат неща, които да я обезсърчат или разочароват, за да я накарат да потърси следващия „гуру“. Не мина кой знае колко време преди тя да се запознае с Виктор, когото вече бяхме обработили. Заповядах му да прескочи по-голямата част от скучната уводна материя и да събуди апетита й за знания с нещо свързано пряко с ролята, която й бях отредила…
— Която беше? Дотук чух само намеци за нейното участие в ритуалното убийство.
Джасра се усмихна и кимна. После опита новото ястие.