Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Тя се научи да призовава образа на Непълния Лабиринт и да го използва, за да се сдобие с магическо зрение и да подготвя свои заклинания. Научи се да изтегля сурова енергия от разкъсването. Научи се да пътува през Сенките…
— Въпреки пропастта? — попитах.
— Да. Оказа се доста сръчна в нейното избягване. Всъщност всичко й се удаваше с невероятна лекота.
— Удивен съм, че една смъртна е успяла да мине дори по този Непълен Лабиринт и да оцелее.
— Само някои от смъртните са способни на това — каза Джасра. — Останалите стъпват по невнимание на някоя от линиите, или пък загиват по най-необичайни начини в разкъсването между тях. Може би около десет процента от тях биха стигнали до центъра невредими. И слава Богу, защото така поне броят им е ограничен. Но не всеки от достигналите до целта успява да развие сили и умения, които да могат да се мерят с тези на истинския адепт.
— И казваш, че от самото начало тя е била по-добра от Виктор във всичко?
— Да. За съжаление твърде късно си дадох сметка докъде са се разпрострели възможностите й.
Усетих погледа на Джасра. Тя като че ли изчакваше, за да прецени реакцията ми. Вперих поглед в нея и сбърчих чело.
— Да — продължи магьосницата, явно доволна от ефекта на думите си. — Ти не знаеше, че пронизваш именно нея с кинжала си, нали?
— Не знаех — признах аз. — През цялото време се чудех кой ли се крие зад тази маска. Не можех да разбера какви са мотивите му. Водопадите от цветя бяха доста мъгляв намек, а аз така и не разбрах кой си играе със сините камъчета — ти или Маскирания.
Джасра се засмя.
— Сините кристали и пещерата, от която произхождат те, са семейна тайна. Те представляват нещо като магически изолатор. Но две отделни парченца от кристала, които някога са били едно цяло, запазват връзката помежду си и същество с достатъчно чувствителна сетивност би могло да проследи сигнала.
— През Сенките ли?
— Да.
— Дори когато следеният няма някакви специални умения или дарби?
— Дори тогава — каза тя. — Досущ като при следенето на пътуващ през Сенките, докато той все още променя тяхната същност и следата е още прясна. Всеки би могъл да проследи подобна следа, стига да е достатъчно бърз и достатъчно чувствителен.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си ме следила през цялото време?
Джасра поклати глава.
— Джулия?
— Започваш да схващаш.
— Не… — казах аз. — Е, може би съвсем мъничко. Тя е била по-надарена, отколкото си очаквала. Това вече ми го каза. Струва ми се, че ти е погодила някакъв номер, но нямам никаква представа какъв точно и кога.
— Доведох я тук, тъй като трябваше да взема някои пособия, които да отнеса до първия кръг около Амбър. Тя огледа работното ми помещение. Сигурно и аз съм се разприказвала повечко. Но откъде можех да знам, че тя попива всичко чуто и дори замисля свой план? Струваше ми се прекалено безобидна, за да допусна, че й се върти нещо такова из главата. Трябва да призная, че е доста добра актриса.
— Четох дневника на Виктор — казах аз. — Предполагам, че през цялото време си прикривала лицето си и си променяла по някакъв начин гласа си.
— Да, но със същия номер само раздразних любопитството й към магическите умения, вместо да успея да й вдъхна някакво страхопочитание. Предполагам, че тогава е измъкнала някой от триголитите — моите сини кристали. Останалото е свършен факт.
— Не и за мен.
Пред мен се появи съд с димящи, апетитно ухаещи зеленчуци. Бяха ми абсолютно непознати.
— И сам можеш да се сетиш.
— Ти си я завела до Непълния Лабиринт и тя е достигнала до неговия център… — започнах аз.
— Да.
— И при първата удала й се възможност — продължих, — Джулия се е върнала тук, за да научи нещо повече за останалите ти тайни.
Джасра изръкопляска леко, опита зеленчуците и после бързо си взе още няколко пъти. Мандор се усмихна.
— Но оттук нататък всичко ми бледнее — признах аз.
— Бъди добро момче и си изяж зеленчуците — каза тя.
Така и направих.
— Опирайки се на своите бегли наблюдения върху човешката природа — обади се неочаквано Мандор, — бих предположил, че й се е приискало да опита не само крилата, но и новопридобитите си нокти. Мисля, че първо е отишла при своя предишен учител — Виктор Мелман — и го е предизвикала на магьоснически дуел.