Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Досетих се, че не би имала нищо против да изпусна някоя по-конкретна дреболия, и не се хванах.
— Би могло да се каже. Във всеки случай, Корал стигна успешно до центъра и после изчезна нанякъде.
— Покойният ми съпруг ми бе споменал, че достигналият центъра може да заповяда на Лабиринта да го пренесе в коя да е точка на Вселената.
— Правилно — съгласих се аз. — Но в случая най-странно беше именно нейното желание. Тя каза на Лабиринта да я пренесе където сметне за необходимо.
— Боя се, че не разбирам.
— Нито пък аз, но тя постъпи именно така и резултатът е налице.
— Искаш да кажеш, че тя просто каза „Пренеси ме там, където пожелаеш“ и след това изчезна?
— Абсолютно вярно.
— Това като че ли говори за някакви зачатъци на разум у Лабиринта.
— Освен ако той просто не е реагирал на нейното неосъзнато желание да посети някое определено място.
— Така е. Предполагам, че такава възможност съществува. Не опита ли да я откриеш?
— Нарисувах Карта с нейния образ. Опитах да се свържа с нея и успях. Тя се намираше на някакво тъмно място. После връзката се разпадна. Това е всичко.
— Кога стана това?
— Преди броени часове, ако преценката ми е правилна — казах аз. — Времето тук тече приблизително със скоростта, с която тече в Амбър, нали?
— Долу-горе. Защо не опита пак?
— Така и не ми остана време на фона на последвалите събития. Освен това се опитвах да измисля някакво друго решение на проблема.
Дочу се леко потракване и тих звън. Долових ухание на прясно кафе.
— Ако искаш да знаеш дали ще ти помогна — каза Джасра, — отговорът ми е „да“. Но засега аз също нямам никаква представа как бих могла да го сторя. Може би няма да е зле да опитаме да се свържем отново с нея чрез Картата й. Този път и аз ще се включа. Може пък да успеем да установим контакт.
— Добре — казах аз, оставих чашата и измъкнах колодата си. — Да опитаме.
— И аз ще помогна — заяви Мандор, стана от стола си и се приближи до мен.
Джасра застана от другата ми страна. Протегнах Картата така, че и тримата да я виждаме еднакво добре.
— Да започваме — казах и насочих съзнанието си към Корал.
Глава 3
Едно малко светло петънце, което преди това бях помислил за слънчево зайче, се премести бавно от мястото си върху пода и се настани до чашата ми с кафе. Реших засега да си замълча, след като никой друг още не го бе забелязал.
Насочих мислите си към Корал, но не долових нищо. Усетих как Джасра и Мандор също опитват да се свържат с нея и се присъединих към тях, за да обединим силите си. Още веднъж, по-настойчиво.
Като че ли…
Нещо… Спомних си, че винаги съм се чудил какво точно изпитва Вайъли, когато използва Картите. Сигурно е нещо по-различно от визуалните представи, на които ние се опираме при контакта. Може би нещо подобно…
Нещо подобно.
Долових по-скоро намек за присъствието на Корал. Вглеждах се внимателно в образа й, но той не оживяваше. Картата стана значително по-хладна и все пак усещането беше твърде далеч от ледената тръпка, която обикновено изпитвам при осъществяването на контакта. Концентрирах се и опитах още по-настойчиво. Почувствах как Мандор и Джасра направиха същото.
Образът на Корал избледня, но нищо не се появи на неговото място. Все пак продължавах да усещам нейното присъствие, докато гледах втренчено появилата се празнота. Точно както когато се опитам да се свържа със спящ.
— Не мога да преценя дали е само от мястото — каза Мандор, — или…
— Мисля, че над нея тегне заклинание — заяви Джасра.
— Не е изключено част от проблема да се дължи и на това — съгласи се Мандор.
— Но само част — прозвуча в непосредствена близост един приятен, познат глас. — Оплели са я чудовищни сили, татко. Никога досега не съм виждал нещо подобно.
— Дяволския Чекрък е прав — каза Мандор. — Аз също започвам да долавям нещо подобно.
— Да — започна Джасра, — има нещо…
Изведнъж мъглявината се разкъса и аз видях проснатото тяло на Корал. Тя лежеше — очевидно в безсъзнание — на студения под на някакво ужасно мрачно място. Единствената светлина наоколо идваше от огнения кръг около нея. Дори да го бе поискала, тя едва ли щеше да успее да ме пренесе при себе си и…