Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— Разкажи ми за бащата на Корал.
— Ами той е член на кралското семейство, но е само далечен роднина на краля. Преди да стане премиер, Оркуз беше посланик на Бегма в Кашфа. Семейството му също живееше в резиденцията на посланика, което означава, че се срещахме сравнително често…
Тя вдигна погледа си — усети, че съм вперил в нея своето Логрус-зрение, прониквайки отвъд образа на Непълния Лабиринт. Очите ни се срещнаха и тя се усмихна.
— О! Имаш предвид истинския й баща? — Тя направи кратка пауза и след това кимна. — Значи наистина има нещо вярно в този слух?
— Но ти не си убедена, че е така, нали?
— Този свят прелива от слухове, повечето от които не можем да проверим. Откъде бих могла да знам, кои от тях са верни и кои не? Пък и защо ли ми е да знам?
— Права си, естествено — казах аз. — Както и да е…
— Поредната забежка на стареца, а? — подхвърли Джасра. — Сигурно вече сте им изгубили броя. Чудя се как въобще е намирал време за държавните дела?
— Всички се чудят.
— Честно казано, забелязах у нея известна прилика, която говори в полза на този слух. Но не бих могла да твърдя, че не греша, особено след като не познавам другите членове на тяхното семейство. Та казваш, че наистина има нещо вярно в този слух?
— Да.
— Само заради приликата, или има и още нещо?
— Има и още нещо.
Джасра се усмихна сладко и вдигна вилицата си.
— Има някакво особено очарование в този мит за изгубената принцеса.
— Така е — казах аз и продължих да се храня.
Мандор се прокашля.
— Не е честно — каза той. — Говорите с недомлъвки.
— Прав си — съгласих се аз.
Джасра ме погледна отново и въздъхна.
— Добре — каза тя. — Ще питам аз. Защо мислиш, че е има нещо вярно в този слух? Оо… Ами да. Лабиринтът.
Кимнах.
— Я виж ти. Малката Корал се е разходила по Лабиринта, това ли е новината?
— Да.
— Предполагам, че сега празнува някъде из Сенките?
— Де да беше толкова просто.
— Какво искаш да кажеш?
— Тя изчезна в неизвестна за мен посока. Лабиринтът я запрати натам.
— Как така?
— Добър въпрос. Не знам.
Мандор отново се прокашля.
— Мерлин — каза той, — може би все пак става въпрос за поверителна информация. Бих могъл…
— Не — отвърнах му аз. — Малко дискретност би била напълно достатъчна в този случай. Бих помолил и теб за същото — кимнах към Джасра. — Особено след като сама уточни, че изпитваш към младата дама известна… симпатия.
— Уточних, че много харесвам това момиче — заяви Джасра.
— Добре — отвърнах й аз. — Защото донякъде се чувствам отговорен за случилото се, макар че тя успя добре да ме метне. Затова искам да оправя нещата, доколкото е възможно. Само дето не знам как.
— Какво точно се случи?
— Бях се заел да я разведа из града и двореца, когато тя най-неочаквано пожела да види Лабиринта. Угодих на прищявката й. Докато се връщахме от разходката, Корал ми зададе цял куп въпроси. Разговорът ми се стори съвсем безобиден и затова задоволих любопитството й. Не знаех нищо за слуховете около нейното потекло и дори не подозирах как всъщност стоят нещата. Щом се озовахме при Лабиринта, тя стъпи на него и след това продължи напред.
Джасра пое рязко въздух.
— Той би унищожил всеки, в чийто вени не тече кръвта на Амбър, нали?
Кимнах.
— Но дори ние не сме застраховани срещу този риск — казах след това. — Дори член на кралското семейство би заплатил с живота си за някоя груба грешка.
Джасра прихна.
— Добре, че майка й не е имала връзка с кочияша или с някой от готвачите си.
— За неин късмет не се оказа така. Така или иначе, стъпиш ли веднъж върху Лабиринта, връщане назад няма. Почувствах се задължен да й помогна да стигне до центъра. Или поне да опита да го стори. Освен че реших да се представя като добър домакин, не на последно място си мислех за евентуалните усложнения в отношенията между Амбър и Бегма.
— А те явно са навлезли в доста интересна фаза — подхвърли полушеговито Джасра.