Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
— С други думи, отговорът е „да“.
— В общи линии.
— Ще видя какво бих могла да направя по въпроса.
— Какво имаш предвид?
— Не обичам да съм задължена на никого — каза тя, — а засега ти си направил повече за мен, отколкото аз за теб. И ако единственият начин да ти се издължа е да поема гнева им върху себе си, ще го сторя.
— Какво си намислила?
— Нека спрем дотук. Понякога е по-добре да не знаеш прекалено много.
— Тази работа хич не ми харесва.
— Чудесен повод да сменим темата — каза Джасра. — Сериозен противник ли е сега Джърт?
— За мен ли? — попитах. — Или подозираш, че би могъл да се върне за втори опит?
— Интересуват ме и двата аспекта.
— Мисля, че не би се поколебал да ме убие, ако му се удаде възможност — казах аз и погледнах Мандор.
— Боя се, че е така — съгласи се той.
— Що се отнася до това, дали би се върнал тук, за да докопа повече от това, което има в момента, мисля, че ти би могла да прецениш по-добре. Много ли го делеше от постигането на абсолютната сила, която би могъл да му даде Изворът?
— Трудно е да се каже. Може би е успял да усвои около петдесет процента от силата. Но това е само предположение. Това ще го задоволи ли?
— Може би. Колко опасен е сега?
— Много. Особено след като овладее в пълна степен новопридобитите умения. Но той сигурно осъзнава, че мястото ще бъде пазено ден и нощ, вероятно дори от някой, който също е минал през ритуала на Извора. Дори Шару — на фона на последното му преображение — би могъл да му създаде сериозни неприятности.
Захванах се отново с вечерята.
— Вероятно Джулия ще го посъветва да не го прави — продължи тя, — тъй като е добре запозната с това място.
Кимнах. „Ще срещнем, когато му дойде времето“ — бе казала тя. И се бе оказала права.
— Мога ли сега аз да те попитам нещо? — каза Джасра.
— Моля.
— Тай’ига-та…
— Да?
— Предполагам, че дори дъщерята на граф Оркуз не може да се разхожда току-тъй из двореца в Амбър и да влиза в твоите покои.
— Определено — казах аз. — Тя беше дошла заедно с баща си на официално посещение.
— А ще ми кажеш ли кога пристигнаха?
— Сутринта на същия ден. Но се боя, че едва ли ще мога да навляза в детайлите, тъй като…
Джасра махна с отрупаната си с пръстени ръка.
— Не ме интересуват държавните ви тайни — каза тя. — Знам, че Найда често съпровожда баща си като негов личен секретар.
— Е и?
— Нейната сестра беше ли заедно с тях, или си беше останала у дома?
— Става въпрос за Корал, нали така?
— Да.
— Тя пристигна заедно с тях.
— Благодаря — каза Джасра и насочи вниманието си към храната.
По дяволите. Това пък какво беше? Може би тя знаеше нещо за Корал, за което аз дори не подозирах. Нещо, което можеше да обясни настоящите й премеждия. В такъв случай, какво можех да загубя, ако попитам направо?
— Защо? — казах след малко.
— Просто ми беше любопитно — отвърна Джасра. — Познавах добре семейството им… в доброто старо време.
Сантименталност? У Джасра? Никога. Тогава какво?
— Ами ако същото това семейство сега си има някой и друг проблем? — попитах.
— Освен това, че тай’ига-та е обладала тялото на Найда, така ли?
— Да.
— Ще ми е неприятно, ако наистина е така. Какъв е проблемът?
— Ами нещо като пленничество, засягащо Корал.
Изпуснатата й вилица изтрака леко по чинията.
— Какви ги приказваш? — попита тя натъртено.
— Като че ли Корал е попаднала не където трябва.
— Корал? Как? Къде?
— Отговорът ми зависи отчасти от това какво всъщност знаеш за нея — отбелязах аз.
— Просто харесвам това момиче. Не си играй с мен. Какво се е случило?
Виж ти, каква изненада. Не от този отговор имах нужда.
— Сигурно си познавала майка й доста добре?
— Да. Казваше се Кинта. Срещали сме се по време на дипломатически визити. Много красива жена.